Ръмя, ръмя,
омъглявам се,
лягат тревите в очите ми есенни.
Мярвам те като зад мрежа
в ръмежа на мислите.
Лесно е.
Сега си фантазия,
после си истински.
Цъфтежа на мараня в лятно пладне.
Сега си близо,
после отдавна.
Толкова топли, добри измислици.
Мяра няма.
Мира нямам.
Посягам да те погаля
и те развалям.