Today News  News Archives  Предстоящи събития  Последно от форума Most viewed last 24 hours:        News    Catalogue  Най-четеното за последните 30 дни:    News    Catalogue

Добави по темата. За да публикувате Вашата информация - натиснете ТУК!

e-mail адрес*: Заглавие на български*: Заглавие на английски*: Текст на български*: Текст на английски*: *: Всички полета са задължителни

Немски професор взема 1,4 млн за несбъднат план на Бургас

Херман Янзен е автор на градоустройствените планове на Анкара, Мадрид, Берлин и други европейски градове.
В първите години след Освобождението една от главните цели на общинските съветници в Бургас е била как да създадат условия за развитието и благоустрояването му. Това е включвало изготвянето на харта (план), която правилно да разпредели улиците в града, разказва дългогодишният главен архитект на Бургас Деви Симеонов в книгата си „Бургас – поглед отвътре” (Издателска къща „Знаци”), която предстои да излезе от печат до месец.
За целта общината наема сливенския инженер Жозеф Ананиян. Той успява да се справи със задачата само за месец, но планът му се оказва труден за изпълнение и се налага да бъде коригиран. Тогава, например, се решава до сградата на общината да бъде оформен площад около 70 на 100 метра, от който до морето да води улица широка 10 метра, а улица „Булевардна” да е с ширина 20 метра.
За ориентир по това време са служели Гръцката църква, Полицейското здание, Градската болница, Пазарът за дърва и въглища, Бракаловата къща, Фабриката на Сидера и Георгий Чолака, улиците „ Александровска”, „Св. св. Кирил и Методий” и „Анхиалска”, Арменската църква, Телеграфното здание, Сладките кладенци.

Първият градоустройствен план на Бургас след Освобождението е окончателно готов и одобрен на 8 декември 1880 година. Той обаче не е първият в историята на града. В архивите са запазени сведения, че още преди Освобождението е имало изработен и действащ план на Бургас, но повече подробности за него не са известни.

Все по-голям

Десетина години по-късно инж. Ананиян получава поръчка за изготвянето на нов общ градоустройствен план на града, според който да бъдат регулирани улиците, да се дават разрешения за нови постройки и пр.

Бургас обаче расте толкова бързо, че скоро излиза извън определените му с плана граници и се налага да бъдат отчуждени нови места.

Налага се да бъде разширена и Приморската градина, тъй като за нея е определена съвършено малка площ, решават общинските съветници. Тогава, както и сега, тя е била единственият кът за отдих и разходка на бургазлии и гостите на града. Построените малко преди това студени и топли морски бани в градината също се оказват недостатъчни и властите решават те „да бъдат разширени колкото се може по-скоро, докато околността не е застроена”.

По-късно планът е изменен отново. Този път градът е разширен, за да могат да бъдат заселвани бедни бургаски граждани. От заселването на бежанци от Тракия и Македония през годините 1912-23 пък се образуват селищата „Пясъците”, „Меден рудник” и Лозово.

Немски градостроител е работил по плана на Бургас

През 1942 г. Общинският съвет в Бургас кани известния градостроител проф. Херман Янзен от Берлин да разработи план на града. Янзен е автор на градоустройствените планове на Анкара, Мадрид, Берлин и други европейски градове, а по това време работи в Пловдив. Той се съгласява да изработи план на Бургас и Минералните бани срещу 41 000 райхс марки (около 1 400 000 лв).

Междувременно бургаски собственици настояват изработването на плана да се отложи за по-благоприятно време след войната, но съветниците не се съобразяват с искането им. Планът на проф. Янзен обаче така и не влиза в действие. 

След 9-ти септември 1944 г. общинските съветници си дават сметка, че „погрешна градска политика е допуснала разширение на града – площта му отговаря за население от 100 000 души, а той има само 12 000”. Това е задължило общината да прави извънредни разходи за улици, канализация, водопроводи и паважи за сметка на обществени строежи, като театрална сграда с читалище, галерия, съдебна палата, градска баня, модерна минерална баня. 

Тогавашните управници отчитат, че е грешка да се държат празни парцели в центъра незастроени. За това решават незабавно да бъде изготвен градоустройствен план на Бургас, в който първа точка да бъде: задължават се всички притежатели на свободни парцели в близост до главната улица да ги застроят в тригодишен период или да ги продадат на втори лица, които могат веднага да ги застроят.

В границите на Бургас са включени „Александровската махала” и „Фотулските лозя”. Градът има вече 134 улици, 5 булеварда, 14 площада и 9 градини, пише още в книгата си арх. Деви Симеонов.

Обществен отзвук

Още в първите дни на 1946 г. Общинската управа решава да прекрати договора с професор Янзен, тъй като след войната има нужда от много нови сгради, които не могат да бъдат застроени по неговия план. След разгрома на Германия обаче е невъзможно да се влезе във връзка с него.

Урбанистът професор Любен Тонев от София е поканен да коригира градоустройствения план. Тогава е решено, че въпросът интересува не само управниците, а цялото гражданство и е необходимо да се постави на обществено обсъждане.

Провежда се конференция с участието на тогавашния кмет Карамболов, общински съветници, инженери и архитекти, представители на министерствата на благоустрояването, на народното здраве, на БДЖ, на която се обсъжда изработването на новия градоустройствен план.

Междувременно е образувано предградие на Бургас, което освен село Атанасово обхваща нерегулираните земи на север и югозапад от него край шосето Бургас – Варна и Бургас - Айтос. Там се заселват бедни и безимотни работници и служители от Бургас и Атанасово.

В същото време се оказва, че и изготвеният от арх. Тонев план не отговаря на бързо изменящите се промишлени, стопански и културни условия. Налага се създаването на пълна кадастрална основа на Бургас, така че проектантите да могат да се запознаят подробно с всички сгради и съоръжения в града и кварталите.

В продължение на няколко години екип на „Геопланпроект” събира материали и проучва индустрията, транспорта, културно-битовите нужди на населението за период от 15-20 години напред. По тях е изработен проектоплан, представен в началото на 1960 г. в Комитета по архитектура и градоустройство.

Тогава редакцията на в-к „Черноморски фар” решава да организира обсъждане на проекта на страниците на вестника, за да даде възможност на всеки бургазлия да каже мнението си. Десетки души се възползват от поканата и дават интересни и полезни решения за благоустрояването на града.

Бургас като градина с езера

Чрез вестника бургазлии предлагат решение за подобряване на транспортната схема на града, искат повече зелени площи и места за игра на децата, предлагат новият център на града да бъде преместен около паметника Альоша, където е все още незастроено и могат да бъдат построени повече обществени сгради.

Най-поетично обаче безспорно е изказването на арх. Атанас Сиркаров. “Ако трябва да си послужим с езика на градоустройството и архитектурата Бургас е град, изграден хаотично и безвкусно – с една дума безлично, с тесни и криви улици и различен силует, без замисъл на сградите, с изключение на няколко обществени и частни сгради, случайно попаднали в общия градски ансамбъл”, пише архитектът. Сиркаров отчита, че през последните години се извършва голямо обществено и жилищно строителство, което, за съжаление, не може да промени архитектурно-градоустройствения облик на града. Причините са, че строителните обекти са изключително пръснати и няма яснота в общия характер на градоустройството и архитектурата.

Според него новият градоустройствен план на Бургас ще бъде коренно различен – със свободно застроена, жива територия, с много въздух, дълбочина и панорама, без затвореност и сключено застрояване, което превръща в средновековна крепост всеки квартал.

“Ако нарисуваме облика на нашия град по новия, трябва да си представим огромна градина с тихи и спокойни езерца, много фонтани и скулпторни елементи, в които са накацали кокетно жилищни и обществени сгради, извили снага над общия хоризонт на града, или пък разнообразили своя декор в светлосянката на ниши, балкони и тераси. Окото на минувача не спира в скучни прегради, а пълзи дълбоко сред кипариси, борове и липи към все по-нови и разнообразни образи на едно съвременно социалистическо градоустройство и архитектура”, завършва представата си за града архитект Сиркаров.

*Авторът е редактор на книгата

Автор: От Лора Стаматис*

2166