 |
[
Bourgas Forum
]
[
Submit site
]
[
Free Ads submit
]
[
]
[
Add Trip or cruise
]
[
Add Photo
]
[
Blog
]
Начало › Poets › Petya Dubarova
On April 25 Petya Dubarova would have turned 33. It is unbelievable to me, she is almost my age, and yet last December the sixteenth year without her started to roll towards the eternity.. I feel sadness.. and anger - anger towards everybody that, directly or not, contributed to the ugly spell hanging over Bulgaria - to have so many of its most talented poets and writers die young, as a bitter sacrifice, atonement, or doom. And my only consolation is this little blue book, containing her so brilliant, strong and amazingly beautiful words. Through tears I read, and feel the thrill of the warm wave of coziness that starts to embrace me.. and I know Petya is with us, even now, in our hearts.. forever!
I would like to start presenting Petya"s poetry as the first of a sequence of poets and writers, the Sprouts of our contemporary literature, as opposed to the weeds like Levchev and others. In this post I would like to offer just one verse from one of her poems that I think is the essence, the rationale of her poetic work - four lines so effulgent, and perfect in their completeness and brevity:
Petya Dubarova. "Az i Moreto", 1980. Stihove. Izd. "G. Bakalov", Varna.
|
|
|
5260
|
|
|
|
|
|
|
|
| БЛАГОРОДСТВО |
|
Един възторжен кораб рязко вряза
брадата си в спокойното море
и своя път със диря отбеляза.
Морето не поиска да го спре,
а само сбръчи се от болка сива,
изохка тихо, като че дайре
търкулна...
|
|
|
|
| ВЛАК |
Как искам да съм малък светъл влак,
по-пъстър от крилете на хвърчило.
Да чувствувам във светлия си бяг
че слънце в моя ритъм се е скрило.
Да бъде мойта гара слънчев знак,
от...
|
|
|
|
| ВРЕМЕ |
|
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
|
|
|
|
| WINTER HOLIDAYS |
They melted like snow in my hair,
then died like a cropped out plait.
My panting day is dreaming they"re here,
my morning pursues them to stay.
Heaping snow in my cave of delight,
I hide some image there, a secret.
Then textbooks overcloud my sight
and swooping tests speed up to hit me.
Sweet holidays, I yearn to...
|
|
|
|
| МОИ ЧАСОВЕ |
|
Една звезда - светлинна и далечна,
отчупи се и блъсна се в безкрая,
погреба я морето сиво млечно
и вятър се опита да излае.
Една вълна, изваяна от мрака,
обиди се за нещо на прибоя,
|
|
|
|
| MOOD |
The whole sky stumbled on a cloud,
and tumbled like a temple dome.
Then like a plane, it shrieked, it shouted.
And I saw, angered again and dumb,
the night rain, lean to kick
the clipped off border of the cloud.
Joy, branching out in me, was an oak
and vast the width of its crown...
For my life is a playful minute,...
|
|
|
|
| О, в къщи ще се върна чак на утрото |
|
О, в къщи ще се върна чак на утрото
безкрайно уморена, но усмихната,
получила най-ценния подарък.
Аз своето присъствие на рибите,
делфините и мидите, и птиците
раздавам за една-едничка вечер,...
|
|
|
|
| DEDICATION |
On chilly night, when drunk on rum,
sleep wallows in my attic room,
the moon grows darker from its sins,
when, strangled upon night"s sharp rim,
right there - above me - fear hangs,
it"s then I offer my pale hand
to you - you strange and furtive man
so tame, wild and swarthy, very handsome,
and only nineteen years this fall,
|
|
|
|
| РАЗДАВАНЕ |
|
Клоните като безброй змийчета
черни и оголени стърчат,
удължени от безсилие дървета
искът есенните дни да преброят.
Те прозореца ми искът да погалят
- да изпият стъклената белота,
|
|
|
|
| С ДЪЖДА |
От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.
Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като...
|
|
|
|
| СЛЕД СЯНКАТА |
|
Във сините вълшебства на града
потапям се, замислена и няма,
причаква ме зад ъгъла дъжда
и близва ме дъхът му като пламък.
И сякаш парят капките безброй,
и сякаш са със лято напоени,
|
|
|
|
| СЛИВАНЕ |
|
Нощта дойде и корабите-замъци
целунаха със светлини морето.
Запалиха го жълтите им пламъци
и стана то като от огън взето.
Те пясъците бели зацелуваха
и топло електричество им вляха.
|
|
|
|
| SATURDAYS |
On Saturdays I"m unappreciated -
wild, flexible, and lively as a lynx.
And tiredness, having turned into a whim,
vacates me like a wound - healed up and faded.
School totally collapses in my mind
and I am far from registers an blackboards.
A hundred thousand rivers run towards me,
tints, hues, and rainbows fill my eyes,
...
|
|
|
|
| ТАЙНА |
|
И облак сивкав като миша дупка
пак погледа ми приютява тихо,
от мойта длан - разчупена черупка -
изтича въздух снежнобял и стихов.
Във чашите на моите зеници
се плисва нещо чуждо, непознато...
|
|
|
|
| Там някъде в облаци, в луди лози, |
|
Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг
внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ,...
|
|
|
|
| Тъмни улици мрачно снагите си вият |
|
Тъмни улици мрачно снагите си вият
и се сплитат на възел - замръзнал площад.
Цяла нощ ветрове настървено се бият
върху синята плът на студения град.
Боси стълбове, голи чешми осълзени,
|
|
|
|
| УБИЙСТВО |
Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.
Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с...
|
|
|
|
| *** |
Drowned stars are floating on the sea.
Salt burnt the freshness of their colour.
How softly, without taking leave,
they lost both light and power.
But I would turn my heart right now
into a pyramid, a sell,
and it would bring them back alive,
ripe in its flesh, like a shell.
B.T.
|
|
|
|
| *** |
A youth
Betrayed
Forgiveness
A dream
A memory
Behind the walls of a big house
A SECRET
B.T.
|
|
 |
|
|
Home
056 / 82 63 25
Art and Culture
RSS емисия с последните новини
Добави по темата. За да публикувате Вашата информация - натиснете ТУК!