Изминалата 2002 г. бе твърде плодотворна за експозиционната дейност на Етнографския музей. В залите на музея бяха представени няколко изложби с различна тематика. Те пожънаха голям успех поради добрия подбор на етнографските материали, някои от които показани за пръв път. Доказателство за този успех е както големият брой на посетителите,така и отзивите за изложбите в медиите.
Като най значими могат да бъдат посочени следните изложби:
“Старите тайни на интимното облекло” – съвместна изява на етнографските музеи от Бургас и Пловдив.
“Свирката в музикалната култура и бита на българина” с оригинални експонати на музея и колекция на казанлъшкия адвокат Кр. Крачанов.
“Български народни мънистени накити” – изложбата бе съпроводена с ревю на традиционни български забраждания и накити, изработени от Ст. Маринов, етнограф-приложник от Исторически музей – Добрич.
“Котленски килими, традиционни тъкани, носии и накити от ХIX – нач. на ХХ век" Изложбата е осъществена съвместно с Община-Котел. Чрез автентичните експонати е представена културата на всички етнически групи в Котленско от миналото до днес.
“Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава” – под този наслов в двора на Етнографския комплекс самодейки от Люляково демонстрираха обичаи и обреди, които се извършват в деня на св. Варвара: те замесиха и опекоха питка, намазаха я с рачел и раздадоха на присъстващите на празника деца за да не боледуват от шарка.
Изложбата ”Облекло и тъкани от село Люляково", Бургаско е разгърната в няколко витрини на първия етаж в музея и представя традиционните тъкани и носии от този регион. Село Люляково е разположено в Източна Стара планина на север от Бургас. Интерес представлява женския летен костюм, носен от българи-преселници от Мала Азия /с. Чатал тепе и Бунархисар/. Над дългата риза с везани поли се облича бяла памучна дреха, разтворена отпред, наричана сагя. Тя е дълга до колената, с къси ръкави. Декоративната украса на дрехата се допълва от цветна вълнена домашно тъкана престилка /скутник/. Забраждането се състои от твърда подложка, известна с името чучка. Над нея се премята двуплата памучна забрадка /тестемел/, допълнена с накити. Това забраждане е експонирано в централната витрина във фоайето на музея.