Платната му са обяснение в любов на българската жена
[ 2002-03-06 ] Ваня ЕМИЛОВА
Изкусителни голи тела ще изложи в старата сграда на Художествената академия на 8 март Тома Трифоновски. Домакин на експозицията на ул. "Шипка" 1 е артистичното "Ателие 52-свободната територия", което освен място за изложби е и сборен пункт за кафе, клюки и сделки на известни творци. Светлин Русев ще открие вернисажа навръх женския празник.
Портретите, натюрмортите и телата на най-запаления по нежната част от човечеството български творец със сигурност ще съберат ценители и бохеми. Платната са рисувани специално за празника и побират всичко, което Тома Трифоновски чувства и има да каже за българката.
Ден преди откриването на изложбата ателието на художника е препълнено от еротични платна. Нито едно от тях не е огледален образ на конкретен модел. Естетът обича да открива "декоративността на тракийката, хъса на прабългарката и мекотата на славянката" у всяко момиче от улицата. "Не мога да обичам друга освен българката - видя ли я, дори в чужбина я познавам и скачам като петел", смее се той. Тези негови думи обясняват и нарисуваните хвъркати сред актовите картини.
Тома Трифоновски определя себе си като гражданин на света, но роб на българската красота. Син е на емигранти от с. Драгичево, Егейска Македония, и дълго време е живял в домове за сираци в Чехия и Унгария. В края на 50-те години открива родителите си и заедно се завръщат в България. До ден днешен най-голямата болка в душата му е Македония, а най-голямата радост - жената.
Тя е вечната героиня в картините му, всяка от които говори с езика на своя цвят - червено, кафяво, охра. Най-хубавото платно е специален подарък за съпругата на художника - Светла, вечното му вдъхновение.