Тодор Петров Икономов е политически, държавен и обществен деец, публицист, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 29 юли 1838 г. в с. Жеравна, Сливенско. Изявява се като един от най-видните възрожденски педагози – пише множество статии по въпросите на образованието, издава учебници, съдейства за налагането на новобългарския език. Взема участие в църковната борба и в изграждането на новата българска църква след издаването на султанския ферман от 1870 г. След Освобождението участва в изработването на Търновската конституция от 1879 г., като застава на консервативни позиции. Заема редица важни държавни постове: префект на Сливен и Бургас, министър на вътрешните работи (19 януари–24 март 1880 г.), кмет на София, окръжен управител на Шумен, председател на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (20 септември 1883 г. – 29 юни 1884 г.). Русофил по убеждения, Икономов е подложен на преследване по време на управлението на Стефан Стамболов (1897–1894 г.). Интерниран е и е разорен. Установява се в Шумен, където се занимава с книжовна дейност. Умира на 28 октомври 1892 г.