 |
[
Bourgas Forum
]
[
Submit site
]
[
Free Ads submit
]
[
]
[
Add Trip or cruise
]
[
Add Photo
]
[
Blog
]
Начало › Танци за любители › Клуб по спортни танци Бургас 75 › Регетон
През лятото на 2004 год. регетон музиката залива цяла Америка, доминира на дансингите в Ню Йорк, Маями, Ел Ей и цяла латинска Америка, а сега стремително нахлува и в Европа. Голямата испаноговоряща общност в Щатите вече от години кършеше снаги под звуците на регетон в ъндърграунд клубовете, но едва сега американски рапъри започнаха да се колаборират с регетон артисти и най-накрая с културата се запознаха и хора с не латиноамерикански произход.
В регетон са съчетани различни елементи от салса, бомба, плена, кумбия, меренге, бачата, хип-хоп и денсхол. За кръстници на регетона се смятат панамския DJ El General и пуерториканския рапър Vico C El General е един от първите, които в края на 80-те години на миналия век започват да издават испанско реге, а горе долу по същото време Vico C започва да продуцира хип-хоп на испански език. Двамата се радват на изключително уважение, особено в Пуерто Рико, където местната публика по онова време е най-добре запозната с американския хип-хоп от страна на Public Enemy или NWA, както и с денсхола на Ninja Man или Shabba Ranks, и успеха на испанските интерпретации на тези стилове музика изглежда почти неминуем.
Днешните регетон звезди като Don Omar, Daddy Yankee, Javia или Nicky Jam започват с това да пеят, респективно да рапират, на “заимствани” денсхол и хип-хоп бийтове. Nicky Jam разказва за тези години: “Това беше началото на регетона, но все още не беше истински регетон.”
Днешния регетон се характеризира с boom-ka-boom-ka, boom-ka-ka бийта на Dem Bow.
“Dem Bow” е заглавието на един денсхол хит на Shabba Ranks от началото на 90-те. Както за много други музикални жанрове не се знае кога точно са се зародили, така и при регетона никой не знае със сигурност кой и кога точно е започнал да използва Dem Bow бийта за първи път, но всеки лейбъл днес има своя собствена теория за историята му.
Повече от 10 години регетона се бори за масово обществено одобрение и признание, но през това време си остава музика предимно на бедната прослойка на обществото. Пуерториканската средна и висша класа я определя като вулгарна и непристойна, а медиите и правителството се опитват да я смачкат и тотално да я унищожат, провеждайки съвместно интензивна анти-регетон политика, като забраняват със закон излъчването на регетон по радио и телевизия, както и разпространяването му в търговската мрежа. Ако някой слуша регетон в автомобила си, бива спиран от полицаите, и касетките - моментално смачквани на асфалта. Ivy Queen си спомня за това време: “Трябваше да минем през деветте кръга на ада, но ние не се отказахме и продължихме да правим музика и да я популяризираме сред хората, докато в крайна сметка не започнаха да я уважават. На края трудът ни се възнагради и разбрахме, че всичко си е струвало, и аз съм горда с това, че съм част от тази история.”
В апогея на анти-регетон политиката в страната се разпалва жестока кавга между Ivy Queen и тогавашната президентша на Пуерто Рико - Sila Calderon. “Тогава тя ни заклейми всичките като каза, че сме гнили ябълки. Но това, че в кошницата има една гнила ябълка не значи, че всички останали ябълки са такива”, гневи се все още Ivy. “Текстовете ни са силни, ние пеем за това което се случва на улицата, за реалността такава каквато е! Тази музика идва директно от сърцата на хората, затова и я обичам толкова много. Регетонът е като хип-хопа, затова в началото така пропищяха от него. Но така се получава с музиката, която идва от улицата, по-старото поколение не разбира това, което прави младото. Това винаги ще го има.”
Сърцето на регетона лежи в гетата на столицата на Пуерто Рико - Сан Хуан. За младежта от тези области регетона е начин на живот. По всяко време на деня от някъде звучи тази музика - или от прозореца на някое жилище, или от някоя кола или от някой от многото мотопеди в града. На всеки ъгъл можеш се срещнеш някое хлапе, което размотавайки се из квартала, си припява текста на най-новия регетон. Интересен е факта, че жителите на тези испански квартали смятат тази музика за нещо лично свое, нещо, което те сами са направили. “Регетон е нашата музика, музиката на бедните, ние се идентифицираме с нея. Опитаха се да я спрат и да ни я отнемат, но не успяха. Ние не притежаваме много, но регетона никой не може да ни го отнеме.”
Един от най-нашумелите регетон изпълнители в момента е 24-годишния Nicky Jam, определящ себе си като “противоречив изпълнител”. "Името ми постоянно присъства в новините. Имам 2 извънбрачни деца. Бях замесен в един бой и застрелях човек. Тук всички притежаваме оръжие, но аз поне имам лиценз за своето! Ние сме американци и убиваме, това е нормално. Ако имаш проблем с някого, просто го застрелваш. Много хора тук мислят по този начин.”
Но ако човек се абстрахира от манията му за престрелки, ще открие в Nicky един изключително талантлив певец, продуцент и текстописец. Още 9 годишен Никито се мести от Масачузец в Пуерто Рико, тогава още не знае и думичка испански. На 10 години реди вече лириките си на “гето испански” върху денсхол и хип хоп бийтове, които в началото на 90-те са основата на регетона. Той си признава, че тогава все още не е бил особено добър, но също така скромно заявява “е, поне бях сладур и винаги когато се качвах на сцената момичетата започваха да пищят от удоволствие.”
“Pun legahiset” е първия му ъндърграунд хит. С него той пропагандира легализацията на регетона и отправя апел към полицията да спре да тормози хората заради музиката им. “Тогава все още твърде много ругаехме в песните си, бяхме наистина ъндърграунд. Всичките песни се въртяха около оръжия, наркотици, жени. Около това се въртеше живота ни, затова и текстовете бяха такива. Правителството не искаше да признае, че живота на хората в гетата е белязан от тези неща, те бяха нашето ежедневие. Ето защо ни гонеха и преследваха през всичките тези години. Но тогава музиката започна да се комерсиализира, артистите се поосмириха малко, не бяха вече толкова екстремни в начина си на изразяване. Все още бяхме “истински”, но вече не заплашвахме във всяка песен, че ще пречукаме някого.”
Тъй като в основата на цялата регетон индустрия стои общо взето метода “направи си сам” , големите международни звукозаписни компании по онова време предпочитат да се дистанцират и не искат да имат нищо общо с това, така че началото е било наистина трудно и нещата са били задвижвани главно от хора от близкото обкръжение на изпълнителите, поради което днес има толкова много независими лейбъли (така наречените indies) - колкото да споменем няколко от тях, това са Pina Records, Imperio, Flow Music, Sellos Asociados, White Lion Records и много други. За да може да се разпространи жанра по целия свят обаче са били нужни партньори и отвъд океана. Anthony Perez, президент на регетон лейбъла Perfect Image със седалище в Маями и на Perfect Image Film & Video Production, е един от първите не пуерториканци, които още тогава са повярвали в регетона и създава връзки в музикалните среди, когато никой друг не вярва в бъдещето на тази музика. При зараждането на стила това е било едно наистина трудно начинание. “Не беше лесно да се създадат професионални контакти”, разказва Anthony, поглеждайки назад във времето. „Затова музиката остана повече от 10 години в сферата на ъндърграунда. Големите лейбъли не се решаваха да започнат да работят с наркодилърите, които по онова време доминираха на сцената.”
Тук е момента да се отбележи, че би било погрешно и едностранчиво непрекъснато да се поставя на преден план негативния имидж на регетон музиката. Макар и корените й да са били супер хардкор, междувременно много изпълнители започват да пишат позитивни текстове, които имат за цел да вдъхват надежда на техните братя и сестри от гетата и да ги подтикват към порядъчен живот. Така например Eddie Dee е известен предимно със своите социално-критични текстове, насочени срещу пуерториканското правителство, обвинявайки управниците в неизпълнение на служебните им задължения, провинения и своеволия спрямо народа. Ivy Queen пък пее за домашното насилие, Tito El Bambino призовава гангстерите да оставят оръжията си и да починат малко, вместо непрекъснато да враждуват помежду си. Tego Calderon често засяга в песните си темата за статута и самосъзнанието на чернокожите, а Daddy Yankee призовава жителите на испанските гета да спрат да бъдат зависими от парите от наркотици (нека само споменем, че за по-голямата част от хората в гетата там наркотиците са единствения източник на доходи).
Anthony казва за съвременната регетон индустрия: “Големите лейбъли ни се изсмяха в лицето, когато преди десет години отидохме при тях, а сега самите те се редят на опашка пред вратите ни. През тези години всеки си основа собствен лейбъл и си изгради добре функционираща рекламна мрежа. И при това хората си взимат работата съвсем на сериозно! Сега усилията ни от първите години започват да се оправдават, имаме си собствена индустрия и вече ние определяме правилата на играта.”
Междувременно се стига до абсурдната ситуация, в която тази музика се котира толкова добре, че реге индустрията започва да страда от това и изисква свои собствени отделни класации, защото нейните изпълнители покрай тази регетон мания биват много бързо изтласквани от топ позициите именно от регетон изпълнителите.
След дълги години на отричане, регетона започва да бъде възприеман и от широката публика на Пуерто Рико. Певци като Daddy Yankee се изказват от ефира на национални радиа, обръщайки се към целия народ, а Tego Calderon например става рекламно лице на една местна банка. Много голям принос за популяризирането и възприемането на жанра в собствената му родина има радиото The Mix 107,7 FM - първото радио в Пуерто Рико, по което се върти единствено и само регетон. Програмата стартира през 2000 г. по идея на DJ Coyote и неговата Multi Music Media Company.
До този момент Coyote вече е експериментирал с няколко многочасови предавания с регетон в някои от по-либералните радиа и въпреки критиката, отправена към него, той е изпълнен с надежда и вяра. “Много хора си мислеха, че няма достатъчно музика, за да се пуска регетон 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата”, спомня си DJ Coyote. “Хората на улицата обаче много добре знаеха, че това не е така. Регетонът беше навсякъде! Медиите бяха силно учудени, че само 3 месеца след пускането му, радиото стана номер едно в страната. Но мен лично това не ме учуди, защото винаги съм знаел какъв заряд притежава тази музика.” На въпроса за рейтинга на The Mix, Coyote се смее: “Не мога да ви кажа точни цифри, но по моя преценка приблизително половината от близо 4 милионното население на Пуерто Рико редовно слуша радиостанцията. Към това число ще прибавим и многобройните ни слушателите отвъд граница. Налага се постоянно да увеличаваме и капацитета на уеб страницата ни, тъй като често се срива поради огромния трафик.”
E, несъмнено регетона се радва на огромен успех не само в родината си. Сякаш съвсем лесно този стил успя да се наложи и в Европа, бързо намери своята ниша и все повече и повече хора откриват и се запознават с тази музика. Дали регетон ще бъде само временно явление и поредното модно течение, което бързо ще отмине, дали ще се изроди в безличен мейнстрийм, или напротив - ще се утвърди и доразвие в правилна посока, само времето ще покаже. Едно нещо обаче е сигурно - този “блинг блинг” имидж, който сега така старателно и последователно си изграждат и регетон звездите, не веднъж се е оказвал успешна рецепта за покоряване на масите. Нека видим дали и в този случай сценарият ще се развие по подобен начин!
|
|
|
498
|
|
|
|
|
 |
|
|
www.bourgas.org
Home
056 / 82 63 25
Art and Culture
RSS емисия с последните новини
Добави по темата. За да публикувате Вашата информация - натиснете ТУК!