|
[
Bourgas Forum
]
[
Submit site
]
[
Free Ads submit
]
[
]
[
Add Trip or cruise
]
[
Add Photo
]
[
Blog
]
Начало › Дора Господинова › Poets › НЕБЕСЕН ДЖОБ СЪС ЖЕРАВИ И ДУМИ
Когато гранично е небето -
аленее
и алчно тъпче
в облачни джобове
желани, късни жерави
измежду тъжните останки залезна жарава.
Когато умореното море
самотно,
вяло пролайва,
завърта бялата,
угаснала опашка
и в нозете на зима поляга.
Когато са се върнали на пясъчни коне,
онези всичките,
безгрижни,
червенокоси ветрове,
а аз - отново -
никъде не заминавам.
Тогава думите единствено са тези,
които -
за кой ли път -
тъй светло,
благородно
ме спасяват.
|
|
883
|
|
|
|
|
|
|
|