снимка sxc.hu

Петльовден е познат в съвремието като Ден на геврека и е придобил закачлив характер.

В миналото, с този празник се е отбелязвало спасението, оеляването и съхраняването на мъжката сила. На този ден малките момчета били докарвани в нови дрехи и извеждани на мегдана. Старейшените ги наричали и определяли кой за какво става.

В днешни дни, по време на социализма често се срещаха развеселени мъжки компании, а на гърбовете на по-напредналите се лепваха гевреци (може и хартиени).

По време на турското робство празникът бил окървавен. Познавайки бита на българите, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. На портата на всяка къща, от която е взето момче, еничарите слагали кървав знак, за да съобщят на своите, че вече са минали оттам.

Това накарало българките на колят петлу у да слагат с кръвта им знак на портите, за да заблудят еничарите, че са дали кръвния данък.

Празникът, вече модифициран, продължил да се чества като ден на мъжката чест. Мъжката челяд се изкъпвала, обличала нови дрехи и се събирала за песни и разкази за мъжки подвизи. Но вече не на мегдана, а в мази и соби.

Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа.

Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са само момиченца - за курбан отива някоя ярка. Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска наоколо. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата. Закланият петел се сготвя , от него се раздава на съседи за здравето на момчетата - продължители на рода. Къща без петел не бива - ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано сутрин, когато ги прогонва и съобщава на стопаните, че могат да излизат.

Традиционната храна за празника са т.н. тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък сготвен петел със зеле, ориз и каша.

Петльовден се празнува в различни варианти, като най-близък географски до нас е

Котленско-Карнобатски вариант (wikipedia)

Преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самият празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен от тържището. Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, но има случаи, когато се коли и на къщния праг. В Котленските и Карнобатските села изискването е петелът да бъде заколен от млад мъж (понякога бащата), но се предпочита момчето само да заколи петела. По-късно на малкото момче само се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва. На някои места коленето се изпълнява от майката или бабата в къщата (Стралджа, Аспарухово и др.). Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), плета и пространството пред прага. Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката навън. С кръвта от птицата се мазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки.

След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават („подават“) по съседи и роднини. Петелът се приготвя различно — с ориз, с булгур и др., но трябва да е сварен. Някъде (с. Чубра, с. Градец) се приготвя яхния с лук. Освен курбана от петела, жените замесват и изпичат специална пита, с която също „подават“ за здраве и плодовитост. Някъде (с. Кълново) в къща с момче се „подава“ от бутчетата на петела, а в такава с момиче — от крилата. На това раздаване се гледа с изключителна важност и нищо не бива да го спре — по разказ от с. Скала, млада булка загинала в снежна виелица, защото отишла да „подава“[2].

В миналото през целия ден на този празник не се работи, а на някои места жените се събират на веселба. В гр. Търговище е отслужвана и църковна служба в чест на празника и за здраве на децата.