Изобщо допуска ли някой, че ГЕРБ може да отстъпи на СДС, БСП, на Венци или на Ваклин? 

5 януари, първият работен ден от новата 2009 г.
 Мрачно безвремие, пустота и хлад се стелят в затворения кабинет, където само допреди две седмици вреше и кипеше. Върху бюрото, пред самия председателски стол, се е оформила купчина от докладни записки и папки с административни документи, които чакат някой да ги изчете и да поеме отговорност с резолюция. Малката масичка с фотьойлите встрани всеки момент ще се срути под тежестта на стотиците коледни подаръци и рекламни материали от различни институции и бизнеса. Неразпечатани стоят и половината от пликовете с поздравителни честитки.
 “Г-н Симеонов дойде за последно на 29 декември, за да се сбогува с нас. Взе си личните вещи и си тръгна, без никакви емоции. Не се възползва от подаръците, а по отношение на писмата, въпреки че са адресирани с неговото име, той ни каза да предадем на наследника му да свърши тази приятна работа с разпечатването и четенето на благопожеланията”, каза шефката на канцеларията на ОбС Ева Димитрова.
За да посмекчи чувството за голота по дългата стена зад бюрото му, където Симеонов беше опнал патриотичен плакат с екшънсцена почти с размерите на билборд, Димитрова е окачила маринистичен пейзаж, представляващ порутен дървен кей и изхвърлена на пясъка разсъхнала се лодка. 
“Картината си беше там по времето на г-жа Лена Бахчеванова. Когато тя предаде кабинета на Симеонов, първата му реакция беше да я свали, защото го потискала, не я харесваше. Сега я върнах на мястото й, за да не е толкова празна стената. Когато влезе следващият председател на ОбС, да си решава какъв да му е интериорът. Но кога ще стане това, не зная. Честно казано - силно съм притеснена от  неяснотата, защото близо година и два месеца работих при отлична организация, дисциплина и стиковка с кметската администрация, които бяха създадени от Симеонов. Дано приемникът му има същия хъс за работа”,  заключи сътрудничката.

Две седмици след фаталната сесия на 20 декември м.г., която разби  коалицията  ГЕРБ и „Атака” заради бъдещия молитвен дом за мюсюлманско вероизповедание в Меден рудник, представителните групи на политическите сили в ОбС нямат обща визия кой да седне в стола на Валери Симеонов.
В деня, когато от столицата долетя новината, че стратегът на ПП”Атака” дава пресконференция, за да мотивира оставката си, беше сигурно, че ще бъде наследен от зам.-председателя Златина Дукова – най-изявената юристка на ГЕРБ. Самата Дукова работеше в синхрон с националист № 1 въпреки предубежденията в началото, че бил намръщен, импулсивен, използващ крайни квалификации и недеалогичен. Даже имаше моменти, в които тандемът Симеонов-Дукова демонстрираше тотално разбирателство по общите дела.
До днешния анализ на ситуацията изобщо нямаше да се стигне, ако откъм ГЕРБ през изминалите седмици бяха дали знак, че е редно, а и се полага на Дукова да седне в председателския стол. От една страна,  тя е компетентна, комфортна, комуникативна и натрупа опит. От друга страна, което е далеч по-важно основание, това е самата политическа логика. Няма нищо по-предсказуемо  първата по големина политическа сила да излъчи измежду своите председателя на местния парламент.
“Не сме почнали консултации с другите партии кого да издигнем, защото няма за къде да бързаме, има достатъчно хора с нужните качества  - и в ГЕРБ, и в останалите партии”, заяви вчера областният шеф на герберите Димитър Бойчев и припомни позицията на своите от първите дни след скандала, когато „Атака” беше оставена в изолация заради това, че 13-те й съветници се възпротивиха на строежа на джамията. “Не ние предизвикахме тази ситуация, в която се намираме, отговорността не е наша, но така или иначе нищо непоправимо не се е случило”, заяви Бойчев, оставяйки вратичка за размисъл, че ГЕРБ може и да не се нагърби с председателското място. Многовариантността му затвърди усещането, че хората на Бойко Борисов не искат в Бургас да съсредоточат цялата местна власт в свои ръце, защото трябва да поемат и цялата отговорност за крайния успех или провал на управлението. Което, погледнато отвсякъде, си е огромен риск в условията на започнала предизборна кампания за парламента. Това обяснява и плъзналия от известно време несъстоятелен слух, че адвокат  Вълчо Чолаков – общинският председател на СДС, може да бъде издигнат и избран за шеф на местния парламент. Никой не отрича, че Чолаков има качества и СДС е най-естественият партньор и съюзник на ГЕРБ на всички възможни нива. Абсурдът е породен от факта, че сините имат  едва двама съветници и подобен ход в политически аспект, меко казано, няма да е издържан. Защото   след ГЕРБ /14/, оттеглилата се доброволно в опозиция „Атака” /13/, следват  две  еднакви по големина /с по 5 членове/ самостоятелни групи –  на БСП  и на  Ваклин Стойновски. Повече от нормално е, щом текат преговори между  партиите, те да предявят претенции с кандидати от техните редици.  
 В БСП имат готов кадър – другият зам.-председател на ОбС Георги Киров. Човекът е бивш общински кмет, ексзам.областен управител/1994-1996/, перфектен администратор, консенсусен, с богат житейски и професионален опит, познавач в овладяването на политически кризи, за което е особено ценен  в редовете на раздиращата се от противоречия столетница.
“Смятам, че новият председател трябва да бъде най-балансираният като характер измежду всички ни, консултации не са започнали, но аз съм готов с конкретна идея и ще я споделя, ако другите искат да ме чуят. Нещо повече - ако ще е в интерес на бургазлии, БСП би могла да работи съвместно с ГЕРБ, аз съм в ОбС заради  личната си чест и смятам, че имам какво да дам от себе си”, заяви Киров.   
Отговорът му, макар и изчистен от конкретика, означава, че червените няма да се примирят при опит да бъдат игнорирани.
Адекватно на това поведение, даже далеч по-твърдо, може да се очаква от самия Ваклин Стойновски, който поде и продължава подписката/въпреки че е  безсмислена, предвид подадената веднага оставка/ за свалянето на Валери Симеонов от поста. Стойновски няма да лансира себе си за председател, защото   бизнесът му е свързан с чести пътувания в чужбина. За сметка на това той има двама души, които веднага, ако бъдат поставени в креслото на Симеонов, ще заработят, знаейки за какво става дума. Единият е Иван Витанов – ексобластен управител от НДСВ, с чието име се свързват няколко скандални сделки  с държавни имоти, но пък криминалното му досие е чисто и ще е нечестно, ако го обявим за разбойник, без да изтъкнем безценните му качества на юрист, политик и приятен за общуване човек. Другата е Соня Георгиева – втори мандат общинска съветничка, известна общественичка и културтрегерка, върху чиято лична и служебна биография не могат да се открият следи от неудобно минало и настояще.
И така като цяло близкото бъдеще на бургаското управление се очертава доста атрактивно за наблюдение, в потвърждение на поговорката “Като се обърне каруцата, пътища много”. Например, „Атака” въпреки обявения курс на война срещу ГЕРБ, ще продължи да подкрепя усилията на кмета  Димитър Николов/от ГЕРБ/ и неговия екип във всичките му начинания за благото на Бургас. И въпреки развоя на събитията няма да допусне кметът ни да стане курбан на джамията в „Меден рудник”. Така смятат Симеонов и съветниците му. Как ще се случи тая симбиоза  обаче, е пълна мъгла, от която всеки момент може да изскочи внушителната фигура на Венци Чамурджиев. Защо Венци ли? Много просто – някогашният бос на ВИС и “Аполо Болкан” е общински съветник и тихо, ама много тихо, по терлици, води в група още двама като себе си, все членове на Българската социалдемократическа партия на Петър Дертлиев.
  Та, Венци с право може да се запече срещу Чолаков. По простата причина, че групата му превъзхожда СДС по численост. И затуй на Венци му се полага. Това, разбира се, е само хипотеза, резултат от черното ми чувство за хумор - като евентуалната комбинация между Димитър Николов-кмет и Ваклин Стойновски-шеф на местния парламент, справка: общински вот 2007.

P.S. Малко преди редакционното приключване на броя се разбра, че лидерът на ПП ”Средна европейска класа” Георги Манев е подел апостолската мисия да стане медиатор в помиряването на герберите и всички останали с опърничавите атакисти. За целта почнал совалки между отделни /по-чуваеми/ представители на лагерите в качеството му на неутрална държава. Впрочем неговата група от трима души /в която е и единственият арменец в ОбС Вартерес Чулуян/ вкупом напусна залата, когато се гласуваше докладната на ДПС за джамията. Нещо, което „Атака” после не отчете като изява на патриотизъм и просто си замълча, че е станало факт.
Журналистите още спорят дали този ход на Манев е предателство към едните
/основно ГЕРБ и 30-те от новото мнозинство като цяло/, или е проява на преданост към каузата на другите /13-е от „Атака”/. Въпрос на гледна точка.