На пресконференция в БСК днес, 8 юли, бяха представени опасенията на бизнеса, свързани с безпомощността на администрацията при усвояването на средства от предприсъединителните фондове, неефективността на публичните разходи и услуги, натоварването на бизнеса с дейности, които са задължение на администрацията, блокирането и нарушенията при разходването на европейски средства и като цяло „запушването” на икономиката.
Като част от причините за създаването на неблагоприятна среда за бизнеса бяха посочени:
- нормативна недостатъчност;
- липса на контрол по изпълнение на нормативните разпоредби;
- неефективността на публичните разходи и услуги;
- злоупотребата на администрацията с монополни права;
- необосновано определяне на тарифи, такси и глоби;
- неспазване на срокове и ползване на „мълчалив отказ”;
- липса на публичност и прозрачност;
- липса на финансова отговорност, включително и санкции на органите по контрола;
- тромави съдебни процедури;
- корупционен натиск.
На пресконференцията присъства и Снежана Димитрова, директор в Министерски съвет и зам.-министърът на държавната администрация и административната реформа, Ангел Иванов, към когото бяха отправени въпроси относно старта на регистъра за регулативните режими, от който се очаква да ориентира бизнеса с информация за необходимите документи, удостоверения, лицензи и разрешителни.
АКЦЕНТИ:
България е на последно място сред страните от Евросъюза по ефективност на публичните разходи и публичните услуги. Не се спазва законовата база – все още 83 закона не са приведени в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), приет още през 2004г. Феномен в България е прилагането на принципа на „мълчаливия отказ” вместо „мълчаливото съгласие”.
Регулативните режими за бизнеса-разрешителни и лицензи, са се превърнали в корупционен инструмент за притискане на бизнеса. Над 600 заявки за концесиониране на кариери отлежават с години поради несъгласуваност между администрациите на Министерство на регионалното развитие и благоустройство и Министерство на околната среда. Незаконното функциониране на тези кариери е свързано с „допълнителни” разходи за бизнеса. Съществува тотално неспазване на законово регламентирани срокове по издаване на административни актове. Никой не следи сроковете за обработване на заявките към администрацията и няма случаи на наложени санкции за забавяне или немотивиран отказ. Хиляди заявки за смяна на предназначението на земята се бавят и обработват със значителни закъснения. Процедурите за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и за комплексно разрешително продължават общо над 2 години поради липса на административен капацитет.
Таксите за публичните услуги необосновано растат, многократно изпреварвайки официалната инфлация, и придобиват характер на данъчно облагане. В противоречие със законите на страната събраните такси и глоби се ползват за материално стимулиране, достигащо до 40% от заплатите на служителите в държавната администрация.
Проблемите с гарантиране на прозрачност на усвояване на обществените и бюджетни средства, както и тези от еврофондовете, водят не само до корупция и неефективност, но вече и до сериозни санкции чрез блокиране на финансирането от еврофондовете. Това сериозно влошава възможностите за развитие на бизнеса и спира изпълнението на значими инфраструктурни проекти. Забелязва се значително нарастване на износа на капитали от страната и стартиране на бизнес в съседни страни. Необходими са бързи, кардинални мерки за промяна на процедурите по усвояване на публичните средства, изчерпателно и ясно дефиниране на възможните случаи на конфликти на интереси, както и нормативни промени. За 2007 г. във всяка втора обществена поръчка има нарушение, или около 3 млрд. лева обществени средства са изразходвани с отклонения от процедурните правила и със сериозни съмнения за корупция. Блокирането на средства по още две мерки по САПАРД е показателно за отсъствие на ефективен контрол на качеството и ефективността на усвояване на публичните разходи.
БСК предлага решителни промени в следните направления:
1. По-пълно и изчерпателно дефиниране на случаите на конфликт на интереси в проектозакона за конфликт на интереси, при които се създават условия за корупция, в т.ч.:
- забрана в ЗОП за участие в обществени поръчки на кандидати, свързани лица с възложителя чрез собствеността;
- отделяне на различните видове функции, изпълнявани едновременно от една и съща администрация – разработващи, администриращи и контролни. Министрите трябва да реализират политики и осъществяват контрол, а администрирането да се изведе извън тях.
- премахване на деформациите в отношенията администрация-бизнес. Таксите за публичните услуги трябва да покриват единствено направените административни разходи, а не да формират печалба, която подлежи на преразпределяне. Разпределянето й за материално стимулиране мотивира администрацията да завишава необосновано таксите, да постановява мълчаливи или изрични откази, да налага високи глоби, като по такъв начин обслужва собствените си интереси, а не тези на бизнеса.
2. Извеждане на провеждането на процедури за обществени поръчки от различните администрации, която дейност е неприсъща за тях, и обособяване на централизирано звено за отработване на поръчки. Ползите са:
- разделяне на политическите от експертните функции;
- прекъсване на връзките между възложители и изпълнители;
- осигуряване на експертен потенциал с достатъчно пълноценно натоварване;
- постигане на по-висока ефективност поради възможност за окрупняване на поръчките;
- концентриране на контрола само върху едно звено, вместо върху стотици възложители, което го прави по-ефективен.
3. В законовите и подзаконовите актове да се въведе изискване при определяне на размера на такси за услуги да се правят задължително икономически обосновки.
4. Определяне на нормативни срокове за изпълнение на публични услуги от администрацията и налагане на санкции за неспазването им.
10.07.2008 05:06
Ключови думи:
|