Виктор Юго е роден през 1802 година в Безансон, Франш Конте. Виктор-Мари Юго е син на Жозеф Леополд Сижисбер Юго (1773-1828), генерал от армията на Първата империя, получил графска титла от испанския крал Жозеф Бонапарт, и на Софи Требюше (1772-1821). Виктор е най-малкото дете в семейството и има двама братя - Абел Жозеф Юго (1798-1855) и Йожен Юго (1800-1837).

Виктор Юго прекарва детството си в Париж с чести пътувания до Неапол и Испания, където военната служба отвежда баща му. Така през 1811 година той посещава, заедно с брат си Йожен, религиозно училище в Мадрид. През 1813 година се установява в Париж с майка си, която напуска баща му, заради връзка с Виктор Фано дьо Лаори, също имперски генерал. През 1815 година постъпва с брат си в пансиона Кордие. Изглежда по това време започва да пише стихове.

Той е окуражаван от майка си, на която чете стихотворенията си, както и от учителка в пансиона, която ги редактира.
По това време той е изключително амбициозен, едва четиринадесетгодишен той отбелязва в полето на един вестник - „Искам да бъда Шатобриан или нищо“.

През 1817 година Юго участва в поетичен конкурс на тема „Щастието, което носи учението във всички житейски ситуации“, организиран от Френската академия. Журито е склонно да му присъди наградата за стихотворението „Trois lustres à peine“, но усъмнявайки се, че той е твърде малък, за да го напише сам. През следващите няколко години той участва с променлив успех и в други поетични конкурси.

Окуражен от първите успехи, Виктор Юго се отказва от математиката, към която има склонност, и решава да се занимава с литература. През 1819 година основава, заедно с братята си Абел и Йожен, списанието „Консерватьор литерер“, което привлича вниманието на по-широка публика към неговия талант. Първата му стихосбирка „Odes“ излиза през 1821 година, когато той е на 19 години. Тя е отпечатана в 1500 екземпляра, които се продават за четири месеца. Един от тях достига до крал Луи XVIII, който отпуска на автора годишна пенсия от хиляда франка