Бургаска област е рекордьор в страната по площта на реституирани гори. На бивши собственици тук са върнати рекордните 110 000 хектара от държавния горски фонд. Във Варненска област са възстановени 8 000 хектара, в Пловдивска – 17 000 хектара гори Според инж. Румен Желев, директор на Регионалната дирекция на горите /РДГ/ -Бургас, този факт поражда съмнения относно правомерността на извършената реституция. Той счита, че са вземани решения за възстановяване на гори, без достатъчно доказателства от страна на собствениците им – предимно общини. Държавата възнамерява да предприеме мерки, за да поправи този абсурд.

Румен Желев е директор на Регионалната дирекция на горите /РДГ/ в Бургас от август 2009 г. Инженер- лесовъд от кариерата, години на ред той  е директор на ДДС „Ропотамо”, а след 2002 г.  – старши експерт в отдел „Защитени територии”  в РДГ - Бургас. Според колегията Желев е предпочетен за най-високия пост в бургаската дирекция заради чистото му минало. Веднага след встъпването си в длъжност той заяви, че ще работи напълно прозрачно и безкомпромисно.

Пред Биволъ.бг инж. Желев сподели своите виждания за:

-       Заменките, като следствие от неправомерно въстановените гори

-       Държавните интереси и възможността те да бъдат защитени чрез съдебни искове

-       Държавата, като най-добрият стопанин на горите

-       Морала на кадрите и правилните решения

-       Бъдещите назначения в РУГ-Бургас – търсят се не високи професионалисти, а хора с морал

- Господин Желев, има ли шанс чрез новия закон за горите при заменките от типа „кон за кокошка” конят да остане в българската гора, а кокошката да получат хората,  полакомили се да я превърнат в бетонирани курорти?

Само на територията на Бургаска област между 2004  и 2009 г. са издадени 34  заповеди за замяна на 46 имоти от държавния горски фонд, които са преминали в частни ръце.  По чл. 15Б от Закона за горите са заменени  20 горски имоти край Бургас, 15  край Несебър, 10  край Царево и 1  край Средец. Най-ударно замени са извършвани  от април 2008 г. до януари 2009 г., когато се учредява Държавната агенция по горите.  Само за последните 8 месеца преди януари 2009 г. тук са извършени 88% от заменките и 1787 дка гори в областта сменят собствеността си. Сега всички те се разследват.

В резултат на замените през 2004 - 2009 г. площта на държавния горски фонд в Бургаска област, общо 3 350 00 дка, е намаляла с 2 037 дка. Но  само срещу последно заменените 1767 дка държавата е получила 16 000 дка гори във вътрешността на страната, които преди това са били общински или частни. А те са с голямо стопанско значение, незаменими са в лесовъдско отношение, имат дървоустой, своята пазарна стойност има и земята под тях. Докато крайбрежните горски парцели се състоят предимно от скали, камъни и шубраци. Но стремежът към по-лесно забогатяване е накарал фирми или частни лица да изкупят стойностни гори за по 200-300 лева/дка и после да ги заменят за много по-малка площ  край морето, която да застроят или препродадат за 100 – 200 евро/ кв.м. В неизгодни условия обаче ги постави мораториумът, забраняващ промяната в предназначението на вече заменените гори. От заменените 46 горски имота  в Бургаска област, само на 6 имота беше променено предназначението преди мораториумът да влезе в сила. От общо 2037 дка заменени гори, едва 167 дка / 8%/ успяха да станат УПИ и върху тях може да се строи. Те са край Несебър и Царево. За 885 дка преди мораториума е започнала процедура по предварително съгласуване за промяна на предназначението им, но тя е прекратена. За 556 дка тази процедура е завършена, но собствениците им не са успели да приключат  с втория етап – промяната на статута, и вече не могат да го направят. Така 1870  дка заменени гори в областта ще трябва да си останат гори, но вече ще бъдат частна собственост. Те не могат да бъдат застроявани, а и едва ли ще могат изгодно да бъдат продадени. Сега собствениците им са в незавидна позиция - инвестирали са в закупуването на гори във вътрешността на страната, макар и на съмнителни цени. Вероятно очакват промени в своя полза, знаят че мораториумите ту ги има, ту ги няма. Но при толкова много шум в общественото пространство се съмнявам, че е възможно нещата да се решат в тяхна полза. Ако мораториумът остане в сила и новият закон за горите бъде приет така, както е предложен, шансовете им за лесни печалби са изгубени.Затова считам, че от цялата тази далавера, горите може би не са губещи. Те обаче са загубили от несправедливото отношение към тях преди години.

- В какво се състои тази несправедливост?

Не в скандалните заменки. Те са само следствие. Причината да се стигне до тях, е че преди това някой е раздал гори на общини и частни лица и аз се съмнявам, че  във всички случаи това  е ставало правомерно. Твърдя, че на много места общините не са имали достатъчно доказателства за собствеността на горите, но въпреки това те са им възстановени. Масова практика беше общините да се обявяват за собственици на гори, предоставени им от държавата за  вечно ползване. Но това не може да ги направи собственици, те са само ползватели до момента, в който собственикът реши да си ги върне.

Възстановяването на горите се извършваше от поземлените комисии, по-късно и от техните приемници – общинските служби по земеделие и гори. Поземлените комисии в повечето случаи бяха в близки контакти с кметовете и въпреки, че бяха на подчинение на областните комисии по земеделие и гори, обслужваха интересите на общините.

Ако всичко това не се беше случило, сега нямаше да има и заменки от такъв мащаб. Нямаше да има от кого да се купят гори на толкова ниски цени, за да се заменят после за по-малки, но по-скъпо струващи парцели. Тези, които знаят, че по незаконен начин са придобили горите, бързат да се освободят от тях на каквато и да е цена., за да не започне някой да рови..

- Има ли шанс след толкова  години някой да се разрови в тази история?

Аз ще се разровя. Спрямо гората е извършена огромна несправедливост и не мога да се примиря с това. Дори само фактът, че в Бургаска област са възстановени най-много гори – 110 000 хка, навежда на мисълта, че тук може би са вземани неправомерни решения.

До 2007 г. горското ведомство не можеше да бъде страна по този въпрос, считаше се, че държавния интерес е защитен от поземлените комисии, а ние нямахме право да оспорваме техните решения. Сега вече можем да бъдем страна,  можем да се явим в съда и да потърсим правата си, които всъщност са права на държавата. Мисля, че както преди години е било абсолютно несправедливо да се вземат земите на хората и да се „натъпчат” в ТКЗС-та, така е несправедливо по-късно да се връщат на юридически и физически лица земи, които никога не са им принадлежали. Знам, че ще е трудно да оспорим решенията на поземлените комисии. Ще са нужни доказателства, емлячни регистри, свидетели, но сме длъжни да опитаме. Защото считам, че държавните интереси не са били добре защитени, а частните собственици и общините не винаги са добри стопани на горите си.

- Твърдите ли, че държавата е по-добрият стопанин,  въпреки упреците за прекомерно изсичане на горите?

Държавата е най-добрият стопанин. Нямам нищо против различните видове собственост. Далеч съм от мисълта, че времето на единния държавен горски фонд трябва да се върне.  Но съм убеден, че на този етап гората може да се стопанисва най-добре само от държавата. Обратното твърдение е просто клише, хвърлено в пространството. Не казвам, че  в държавните гори не се извършват нарушения - всичко е въпрос на манталитет и ценностна система. Но въпреки това, аз смятам, че именно държавата има най-стройна система за упражняване контрол. Съдя от наблюденията си в горите на Бургаска област. Ние ги стопанисваме по-добре от всички други собственици.

Колкото до упреците, че в гората се сече – така и трябва да бъде. Да спре сечта е неуместно, опасно, вредно и непрофесионално. Защото тя е мероприятието, чрез което се отглеждат горите.  Основно сечите са отгледни, възобновителни - чрез които се дава възможност на новата гора да израсне,  и санитарни - ако има някакво заболяване. Правилната сеч, със спазена дисциплина на ползване,  е най-доброто, което може да се случи на една гора.

В горите в Бургаска област досега не е била извършвана неправилна сеч, която да наруши насажденията и после да са нужни десетилетия за тяхното възобновяване. Знаем за престъпното отношение към горите край Тутракан, Дулово и на други места в страната. от преди няколко години. При нас това не се е случвало – вероятно тук колегията по-сериозно си е гледала работата или пък не е била подложена на толкова голям натиск.

- Голяма част от горските територии в областта попадат в защитени територии. Обсъждат се варианти новият закон за горите да ги прехвърли за стопанисване на общините и това притеснява еколозите. Според Вас какви са плюсовете и минусите на подобно предложение?

Не мисля, че този текст от закона ще бъде приет, а и не смятам, че е редно. Има различни лобистки интереси и твърдения за земи, които попадат в общите устройствени планове. Не може да се отрече правото на населените места да се развиват, благоустрояват и разширяват .Но трябва да има ясни и точни правила. А и не е достатъчно само да има закони, трябва да има воля да се прилагат до край. Авторите на новия закон за горите твърдят, че ще го изработят достатъчно балансиран, така, че дори и човек да иска да злоупотреби, да няма как да го направи. Към това аз съм твърде скептичен. Най-вече заради хората. Всички знаем, че и най-добрата идея попаднала в лоши ръце може да бъде опорочена. Това се отнася и за общините – там всичко зависи от кмета и от общинския съвет. Има много разумни и отговорни кметове, които си дават сметка колко важен и ценен ресурс е гората. Тя не е само дървесина – тя е живот, климат вода, почви. Ние нямаме петролни залежи, газ, злато. Имаме само гора и тя е най-голямото ни национално богатство. Някои го оценяват. Но има и кметове, които мислят само до „носа си” , т.е. до края на мандата си.  Попаднали в техни ръце гори и защитени територии могат да бъдат унищожени.

- Кметовете са избрани, за да защитават интересите на хората. А хората искат инвестиции, работа, поминък, което е свързано с разширяването на селищата и усвояването на нови територии. Как може да се намери баланса между интересите?

Понякога правилните решения са в противоречие с това което искат хората. Те гледат в „радиуса” на своя интерес. Искат, например, евтини, хубави и много дърва, а откъде ще се вземат те и през следващите години не ги интересува. Тук е ролята на кмета, който не само трябва да угажда на хората. Той е лидер, за да сочи посоката. Трябва да ги убеди,  че бъдещето на техните деца зависи от важните решения, които се вземат днес. И тъй като в природните паркове режимът е доста либерален и при определени условия допуска застрояване, съществува риск от неправилни решения.  Най-важен в случая е моралът на кадрите, от които зависят тези решения.

- А как ще коментирате кадрите в Регионалната дирекция на горите в Бургас?

Всъщност ние сега търсим попълнение на кадрите си. Имаме свободни работни места за образовани млади хора, завършили лесотехническия университет или специализираните техникуми. Всички инженери лесовъди са добре дошли при нас. Ще им се даде възможност да се развиват. Браншът има нужда от нови хора, с нова енергия и виждания, по- модерно мислещи и справящи се с новите технологии. Не държим да са доказани  специалисти. Смятам, че в България много се злоупотребява с определението „голям професионалист”. Смешно е , когато хора извън бранша с лекота окачествяват професионалистите. Как  разбраха, след като не разбират нищо от работата им?  Затова считам, че е по-важно новите ни кадри  да имат морал и стабилна ценностна система. Ако имат и ум в главите си и желание, ние ще им помогнем да станат добри специалисти. Защото най-страшното нещо е професионалист без морал - той знае как, а няма ценностна система, която да го спре.