Св. Иларион (291-372) бил монах-отшелник (анахорет), наречен Велики
поради това, че бил пример на християнско подвижничество, велик
чудотворец и лечител, баща на монашеството по
Светите Земи.
Родил се в Палестина, близо до град Газа. Изпратен от родителите
си-езичници да учи в Александрия (Египет), той се запознал там с
християнството, приел Св. Кръщение и станал
ученик на великия пустинножител и баща на монашеството - преп. Антоний
Велики. След време св. Иларион заминал за Палестина. Тук той и
многобройните му ученици основали много
манастири. Бог го дарил с дара на чудотворството и той изцелявал болни и
обладани, възкресявал мъртви; смиреният му живот и благодатният дар да
лекува душата и тялото привличали
към него хиляди хора. Търсейки вглъбения живот и безмълвието, той много
странствал, бил във Вавилон, Сицилия, Далмация и обърнал към вярата
много езичници. Св. Иларион завършил
земния си път в Кипър. Паметта му се чества на 21 октомври (3 ноември по
стар стил).