Защитената зона и сега е силно замърсена от отпадъчни продукти, сочи доклад на природозащитници

Комплекс от пет сгради с магазини, офиси, заведение за обществено хранене, битови и обществено-обслужващи дейности /офиси и банка/ ще изгради „Военно строителство инженеринг” ЕООД – София в района на местността „Капчето”.

Общата площ на имота е 16 510 кв.м. Към момента на същата територия има складово-производствена база: складове, бетонен център, варово стопанство и железарска работилница. Предвижда се тези обекти да бъдат съборени. Ексдиректорът на РИОСВ-Бургас доц.д-р Симеон Симеонов е преценил, че не е необходимо да се извършва Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Експертите са препоръчали и в идейния проект е залегнало да се проектира и изгради локална пречиствателна станция (ЛПСОВ), като по-голяма част от отпадните води се използват за напояване на зелени площи и малка част от тях се заустват в дере. ЛПСОВ ще функционира до изграждането на колектор на пречиствателна станция в зона Д на жк „Меден рудник” за отвеждане на отпадъчните води в Градската пречиствателна станция.

Разрешението е за 15 метра етажност сградите, максимална плътност на застрояване 70 %, кинт 1,5, минимално озеленяване – 20 %. Предвиден е наземен паркинг за 30 МПС и подземни гаражи за още около 30 коли.
„Районът е част от градската среда и инвестиционното предложение не променя условията”, е резолирал през февруари 2008 г. заместник-кметът по строителството на Община-Бургас Костадин Марков. Той издава мотивирано предписание, с което разрешава изготвяне на Подробен устройствен план (ПУП), а населението е известено чрез кратко съобщение във вестник „Бургас днес и утре”.
Тъй като на около 500 метра се намира Защитена зона „Бургаско езеро”, с цел опазване на дивите птици и природните местообитания, на флората и фауната, се препоръчва при намиране на сухоземни костенурки, таралежи, змии и други животински видове, те да бъдат премествани на безопасно разстояние.

Отбелязано е, че градската среда се използва от някои врабчоподобни птици като място за почивка и хранене - ята на щиглеца, овесарка, конопарчето и други видове птици и е записано, че територията не е местообитание за защитени видове. Все пак в документите е отбелязано още: „Да се опази естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на Защитената зона, е записано в документите.

Предисторията

На 15 април 1999 година тогавашният областен управител Христин Петков е съставил акт за частна държавна собственост на имота в местността Капчето и го е предоставил на Министерство на отбраната. Съгласно заповед на МО, още на 30 април същата година имотът и сградите на него, с обозначени размери 29 480 кв.м. по акта, преминава в собственост на „Военно строителство инженеринг” ЕООД.

През 2006 и 2007 година управителят на дружеството Емил Константинов Живков е закупил от частни лица имотите в съседство. Според документите през 2007 г. той е закупил 1, 057 дка за 21 180 евро след като на имота е направена данъчна оценка за 24, 60 лева. Втори имот от общо 2 дка е купен за 22 000 лева, при данъчна оценка 18 720 лв.

Според инвестиционното предложение, общата използвана площ на имота за изграждането на комплекса от пет 15-етажни сгради, е 16, 510 дка.
Така че, строителството няма да спре дотук. Изграждането на магазини, заведения за хранене, банка и офиси е прелюдията към предстоящото бъдещо застрояване на териториите около Бургаското езеро, което е заложено като визия и в бъдещия Общ устройствен план (ОУП) на Бургас.

Местността „Капчето” е една от курортните зони, които ще бъдат оформени с новия ОУП, наред с част от брега на Мандренското езеро, зоната северно от Морската градина по посока Сарафово, зоната около нос „Чукалята” и нос „Форос”, част от парк „Росенец”, землището на село Маринка и Бургаски минерални бани. Това обяви арх. Виктор Бузев от Гражданско обединение „Гео Щрих”, което спечели конкурса на Община-Бургас за изработване на ОУП.

Промишлена зона Север ще се разрасне по посока към кв. Долно Езерово и по вода през езерата ще се търси връзка чрез мостове и други съоръжения към отделните структурни зони, смята още арх. Бузев.

Това без съмнение ще се отрази както на градския ландшафт, така и на защитеността на бургаските територии.

Бургаско езеро - Обект 2

В процедура по получаване на съответните разрешителни е проект за разработване на находище на пясъци в Капчето – жк „Меден рудник”. Основание за развитие на дейността дава разрешение на ексминистъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров през 2008 г. за търсене и проучване на строителни материали-подземни богатства. Инициатор и инвеститор е „Вая-96”ООД, с отбелязани в документите като управители Георги Иванов Йоновски и Стойчо Димитров Владимиров.

От приложените документи става ясно още, че в резултат на геологопроучвателни работи са доказани 529 014 кв.м. запаси, годни за производство на обикновен бетон, строителни разтвори, разтвори за мазилки и пясък за пътни настилки. След като са проучени два добивни участъка със запаси – един от 121 686 кв.м. и друг от 407 328 кв.м., е ограничено находище с обща площ около 71 220 кв.м.

Прогнозните запаси, при годишна производителност от 84 500 кв.м., са изчислени на 529 014 кв.м. за период от около 6 години.
Находището заема югоизточният фланг на езерото вблизост до магистралата – пътната отсечка Бургас-Созопол и е на около половин километър от кръстовището Бургас-Созопол-Средец. На 6, 8 км от находището отстоят защитени територии, а самият терен попада в границите на Защитена зона „Бургаско езеро”.

В решението изрично е отразено, че цялостният работен проект няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони. Въпреки, че разработването на находището се извършва чрез подводни драгажни работи, което според експертите ще доведе до промяна на дънния релеф и флората.
В Заданието е записано обаче още едно становище (от 17 декември 2009 г.), че са предвидени за експлоатация отпадъци от гуми, батерии и акомулатори, отработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Част от посочените отпадъци са класифицирани като опасни.

Ексдиректорът на РИОСВ-Бургас доц.д-р Симеон Симеонов не е уведомил за тази „подробност” ресорното министерство, което предизвика отрицателни реакции и връщане на процедурата за съгласуване, тъй като находището попада в защитена зона и добивът е допустим единствено спрямо режимът на действие в нея.

В края на миналата година е взето решение и предстои фирмата да защити доклад по Оценка за въздействието върху околната среда, преди да започне добива.
Същата фирма „Вая-96”ООД през 2003 година получи разрешение за проучване и добив на строителни материали – подземни богатства от ексминистър Долорес Арсенова в землището на „Акациите”. Репортерската проверка показа, че „Вая-96”ООД има разрешение и от началото на 2009 година за проучване и добив в „Разсадница”, намиращо се в землището на село Твърдица и квартал „Крайморие”. Разрешението е на ексминистър Джевдет Чакъров.

Заплахи

Бургаското езеро и сега е подложено на силен антропогенен натиск, поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора извън защитените територии. То се влияе от всички човешки дейности, които могат да доведат до изменение на водния режим или на качеството на водите, сочи доклад на Дружеството за защита на птиците.

Езерото е замърсено с петролни продукти и химикали, резултат от присъствието на Нефтохимическия комбинат и други големи производители. Строителни и битови отпадъци са незаконно депонирани навсякъде около езерото, особено по северните му брегове, е констатацията на природозащитната организация.
Водоемите в североизточната част на езерото се запълват със земни маси и 80 % от тях са почти изцяло унищожени. Значителни количества отпадни води постъпват в езерото от кварталите Горно Езерово и Долно Езерово, както и от промишлени предприятия в Бургас.

Промяната в качеството на водите води до промяна във вида и количеството на рибните запаси и съответно в хранителната база за много от водоплаващите птици. Териториите около езерото се замърсяват и непрекъснато се застрояват.

Каналът, свързващ езерото с морето, е почти изцяло затлачен и свободното предвижване на риба през него е силно ограничено. Промишленият риболов, който се осъществява в езерото причинява безпокойство на птиците и не рядко улавянето им в риболовните мрежи. Ловът е също фактор причиняващ значително безпокойство на зимуващите птици.

Законова защита

На този етап 12 % от територията на Бургаското езеро е поставена под законова защита, съгласно националното природозащитно законодателство. Защитената местност “Вая” обхваща тръстиковите масиви в югозападната част на езерото и е обявена за опазването на застрашени видове птици.

През 1989 година Бургаското езеро е обявено от BirdLife International за Орнитологично важно място.

През 1998 г. Бургаското езеро е определено за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазване на редки и застрашени видове птици.

През 2003 г. Бургаското езеро е обявено за Влажна зона с международно значение, съгласно Рамсарската Конвенция.

През 2008 г. по Закона за биологичното разнообразие е обявена Защитена зона „Бургаско езеро” с обща площ 30, 6681 992 дка с цел опазване и поддържане на изброените по-горе защитени видове птици.

С какво е ценна Защитена зона „Бургаско езеро”

Бургаското езеро/ Вая е с площ 3092,02 хa и собствеността му е: държавна собственост – 87 %; общинска собственост – 7 % и частна собственост – 6 %.
По данни на Дружеството за защита на птиците, то е плитководно езеро, открит лиман със слаба връзка с морето и с водолюбива растителност по бреговете.
Разположено е западно от Бургас, като цялата му източна част граничи с промишлените и жилищните квартали на града. Свързано е с морето чрез канал с шлюз. В езерото преобладава откритата водна площ, която на дълбочина достига до 1,3 м. Солеността на водата е около 10,58 П и е със значителни сезонни и годишни колебания. Бреговете са обрасли с ивица водолюбива растителност, главно тръстика /Phragmites australis/, теснолистен папур /Typha angustifolia/, широколистен папур /Typha latifolia/ и др., които в западната и северозападната част образуват обширни масиви.

До североизточната част на езерото има няколко малки блатни водоема, а в северозападната му част са изградени рибарници. Около езерото има влажни мочурливи ливади, халофитни тревни съобщества (с доминиране на свит изворник /Puccinellia convoluta/), мезоксеротермна тревна растителност (предимно луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/ и др.), обработваеми земи и пасища.
Бургаското езеро е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В района на езерото са установени 245 вида, 71 от които са включени в Червената книга на България (1985).

От срещащите се видове 105 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 26 вида, в SPEC3 - 69 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 89 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 80 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са пеликаноподобните /Pelecaniformes/, гъскоподобните /Anseriformes/, дъждосвирцоподобните /Charadriiformes/ и чапловите /Ardeidae/ птици.

Езерото е особено важно като място за почивка по време на прелет за къдроглавия /Pelecanus crispus/ и розовия /Pеlecanus onocrotalus/ пеликан, малкия корморан /Phalacrocorax pygmeus/. Като мигриращ вид в района е установен и световно застрашеният ливаден дърдавец /Crex crex/.

Бургаското езеро е от международно значение за зимуването на значителен брой водолюбиви птици, главно на малкия корморан /Ph. pygmeus/, големия корморан /Ph. carbo/, пойния лебед /Cygnus cygnus/, голямата белочела гъска /Anser albifrons/, кафявоглавата потапница /Aythya ferina/ и качулатата потапница /Aythya fuligula/. Бургаското езеро е единственото място в България, където се концентрира до 7 % от Черноморската популация на тръноопашатата потапница /Oxyura leucocephala/.

През зимата са наблюдавани и световно застрашените къдроглав пеликан /P. crispus/ и червеногуша гъска /Branta ruficollis/.

Езерото е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящия тук малък воден бик /Ixobrychus minutus/.