На този ден празнуват – Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана
На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във
водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето
“се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от
небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето
благоволение”. Оттук и названието на празника Богоявление.
На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата
свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че
този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той
обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако
хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и
плодовита.
С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се
отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни.
Кръщение Господне
След
връщането Си от Египет нашият Господ Иисус Христос пребивавал в
Галилея, в Своя град Назарет, където израснал, криейки от човеците
силата на Своето Божество и премъдростта Си до тридесетгодишната Си
възраст, защото у иудеите никой не можел да приеме сан на учител или
свещеник, преди да достигне тридесет години. Поради това и Христос не
започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий и като
"велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата", дотогава, докато
не достигнал определената възраст.
В Назарет Той живял с Пречистата Си Майка, отначало - при мнимия Си
баща, Йосиф дърводелеца, и додето той още бил жив, се занимавал заедно
с него с дърводелска работа, а после, когато Йосиф умрял, Сам
продължавал да се занимава с това, като с труда на ръцете Си препитавал
Себе Си и Пречистата Божия Майка, та и нас да научи на трудолюбие. А
когато вече се изпълвала тридесетата година от Неговия земен живот и
настъпвало времето на Неговото Божествено явяване пред израилския
народ, тогава, както говори Евангелието, "биде слово Божие към Йоана,
син Захариев, в пустинята"' - слово, което го изпратило да кръщава с
вода и му възвестило знамението, по което той трябвало да познае дошлия
в света Месия. За това говори в своята проповед сам Кръстителят с
такива слова: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над
Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който
кръщава с Дух Светии".
И така Йоан, покорявайки се на Божието слово, обиколил цялата страна
около Йордан, като проповядвал "покайно кръщение за опрощаване
грехове", защото той бил този, за когото предрекъл пророк Исаия:
"Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави
направете в пустинятя пътеките за нашия Бог". И излизали при него
цялата Иудейска страна и иерусалимците, и "всички се кръщаваха от него
в река Йордан, като изповядваха греховете си". Тогава дошъл и Иисус от
Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. Той пристигнал
тъкмо по времето, когато Йоан възвещавал за Него на народа, говорейки:
"след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се
наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще
ви кръсти с Дух Светии". След тази проповед дошъл Иисус да се кръсти.
Макар Той и да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен,
роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на
всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете
на целия свят, затова и дошъл на реката, за да очисти тях посредством
кръщението. Той дошъл да се кръсти и затова, за да освети естеството на
водата, дошъл да се кръсти, та и за нас да устрои купелта на светото
Кръщение. Той дошъл при Йоана още и затова, та този, като види слизащия
върху Кръщавания Дух Светии и чуе свише гласа на Бог Отец, да бъде
нелъжлив свидетел за Христа.
"А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти
ли идеш при Мене?" Той духом познал Този, за Когото тридесет години
по-рано "проиграл радостно" в утробата на своята майка, поради което и
сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на
непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но
Господ му казал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним
всяка правда".
Под "правда" светият Златоуст разбира тук заповедите Божии, все едно че
Иисус е казал така: "доколкото Аз съм изпълнил всички заповеди, които
са дадени в закона, и остана само една - относно кръщението, то
подобава Аз да изпълня и тази." A Йоановото кръщение също било Божия
заповед, както се вижда от думите на Йоан: "Оня, Който ме прати да
кръщавам с вода, ми рече". А кой го е изпратил? Очевидно - Сам Бог:
"биде - се казва в Евангелието - слово Божие към Йоана". И още затова
се кръстил Иисус, бидейки на тридесет години от рождението Си, понеже
възрастта на тридесетгодишния, по думите на Златоуст и Теофилакт, е
удобопреклонна към всеки грях. Тъй като юношеската възраст е
подхвърлена на огъня на плътските страсти, а при тридесетгодишната
възраст - времето на пълното разгръщане на мъжките сили - човек се
подчинява на златолюбието, тщеславието, яростта, гнева и на всякакви
грехове. Поради това и Христос Господ забавял приемането на кръщението
до тази възраст, та във всички възрасти на човешкия живот да изпълни
закона, да освети цялото наше естество и да ни подаде сили да
побеждаваме страстите и да се опазваме от смъртните грехове.
А след като приел кръщението, Господ веднага, без всякакво забавяне,
излязъл от водата. Има предание, че свети Йоан Кръстител потопявал до
шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не
изповядал всичките си грехове. След това кръщаваният излизал от водата.
А Христос, нямайки грехове, не бил задържан във водата и затова в
Евангелието е прибавено, че Той излязъл от водата "веднага".
А когато Господ излизал от водата, над Него се отворили небесата,
отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на
гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Подобно на това, както в дните
на Ной гълъбицата въз-вестила за намаляването на водите на потопа, така
и тук подобието на гълъба предуказало свършека на потопа на греховете.
А във вид на гълъб се явил Светият Дух затова, защото тази птица е
чиста, обича хората, кротка е, незлобива и не търпи нищо смрадно. Така
и Светият Дух е Източник на чистотата,
Дълбина на човеколюбието, Учител на кротостта и Устроител на мира, но
при това, Той всякога се отстранява от човека, който се валя в
смрадната тиня на греховете. А когато Светият Дух, във вид на гълъб,
слизал от небето върху Христа Иисуса, тогава се чул глас, който казал:
"Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". На Него
подобава слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.