Премного тъпо е, че имаше и репортери, силно притеснени от блъсканицата на входа за акредитации през първата вечер. И от тазгодишната липса на талонче за безплатно малко питие. Не...жалко ми е, някак си, срамувам се
Аз предлагам да спрем. Да спрем да се хвалим, че сме местни шовинисти, че Бургас е най-хубавия град на Земята, че ние, неговите жители сме отворени за всичко, умни, свестни и аристократи по дух. Точно за духа ще ви говоря сега...
Всъщност, сме дребнави, тесногръди, кухи, гадни и злобни! И нямаме никакъв Дух. Дух може и да е имало по времето на първите кметове-родолюбци, на Пандира, дори и, ако щете, по времето на соца, в легендарния тогава драматичен театър. Сега, обаче няма.
Всички опити Духа да бъде възвърнат, се скапват и омазват в типичната за нас анадолска злоба, тъпота и (извинявайте) шопското мислене „не е важно я да съм добре, важно е на Вуте да му е зле.”
Майка му стара, по целия свят Джон (Петер, Ханс, Пиер, Мишел или който и да е), когато започва да прави нещо, всички го подкрепят. „Давай, ще успееш, няма начин, много си добър, ще стигнеш, където искаш!”
У нас, Иван (Петър, Стоян, Михаил, Пенчо или който и да е), когато се хваща за някакво начинание, всички почват да кълнат. „Абе, Иване...бе, вярно, става, вършиш я таз работа, ама...Виж ся, ти нямаш връзки...няма да стане...абе, откажи се, айде, то се е видяло, че няма как, такава ни е орисията...”
Преди второто издание на „Духът на Бургас”, напук на усилията на всички, впрегнати яко в организацията, започна познатата и от миналата година кампания. Българска, мазна, гнусна, нашенска. Вместо един изявен хейтър, който миналата година, преди прощъпулника на Spirit Of Burgas изля тонове помия в личния си блог (поне му прави чест, че се подписваше), този път се изявиха десетки нови.
От любимото ми „абе, кво се правят на интересни”, през „чували са те, че правят хората, ама ...”, че до най-любимото ми „анонимни еколози пишат писмо на медиите.”
Не съм адвокат на организаторите, мениджърите на групи, промоутърите и самите музиканти от фестивала. Вестникът, който държите в момента в ръцете си не умира от възторг по чуждите имена на български събития, но гледа трезво на всичко, което се случва в Бургас.
Градчето Каварна...В нашия взвод, в казармата имаше момче оттам, Ние, тежкарите от големите градове го скъсвахме от подигравки. Наричахме го „селянин”, сякаш да си от село е някаква обида. Искате ли, бургаски аристократи, да сравните в този момент нашия град с Каварна? По приходи от културни събития? Недейте, ще ви стане мъчно.
Приканвам сега всички горди ГРАЖДАНИ на Бургас да сложат ръка на сърцето и честно кажат дали Алис Купър, например, е чувал и думичка за Бургас! А Рони Джеймс Дио? Или „Меноуар”? „Ин Флеймс”? „Слейър”? „Готхард”? Легендата от „Дийп Пърпъл” Глен Хюз? Любимците на Владимир Путин от „Любэ”?
„Селяндурската” Каварна, обаче, познават отлично и дори са вложили пари в къщи около нея.
Тук, в нашия град, гордите граждани и аристократи по дух, веднага щом чуха за второто издание на Spirit Of Burgas, нададоха такъв вой, че в началото си помислих, че има учение на пожарната или някаква въздушна тревога. Не успя да ги омилостиви дори и бомбастичната новина, че алтернативните богове от Фейт Ноу Мор ще ни дойдат на крака. За пръв път, заедно в България, в оригиналния състав. И ще свирят на фестивал, в който, за разлика от този в Каварна, ще има всякакви стилове – от брутален хардкор, до латино, джаз, блус и българска народна музика.
Широкоскроените и отворени бургаски аристократи по дух реагираха с отлично познатото „ако не приличаш на мен, значи си ми враг”. Призракът на „пияните и надрусани наркомани, които ще осерат Морската” изплува по-силен от този на комунизма. Без никой широкоскроен и отворен за света апологет на соц тишината да се замисли за 25-те хиляди нощувки, дошли от Спирита...За хилядите левове и евро, изхарчени от гостите на фестивала за храна, пиене, превоз, удоволствия и каквото и да било още. За това, че тези пари, за разлика от отиващите в националния бюджет от общината, ще останат ТУК. За това, че Бургас се легитимира пред целия свят, като място, което е известно и което трябва да бъде посетено.
Изглежда отворените и широкоскроени граждани не успяха да се сетят за тези факти, преди да изплюят толкова жлъч.
Чудя се дали да спомена и трогателното писмо от анонимни „еколози”, пролели цистерна сълзи в някои медии, че „Бургас ще се справи изключително трудно с камарите отпадъци /включително и екскременти/” (правописът от анонимката спазен). Умирам от любопитство къде са тез левове и херои на зелената идея, когато десетки новоцъфнали направо на морския бряг бетонни гета, наречени „курортни комплекси”, изхвърлят своите „камари отпадъци /включително и екскременти/” направо в морската вода?
Премного тъпо е, обаче, и туй, че към смешния плач се присъединиха и колеги, силно притеснени от блъсканицата на входа за акредитации през първата вечер. И от тазгодишната липса на талонче за безплатно малко питие. Не...жалко ми е, някак си, срамувам се да го коментирам...
Предполагам, че не всяка година Sziget в Унгария, Roskilde в Дания и Download в Англия протичат гладко, без ръганици на входовете, камерно и с викториански обноски. Не помня, обаче, да съм чел масово в новинарски сайтове, че е по-важно мелето пред входа, отколкото гигъг на някоя световна банда, например. Докато тук колеги опищяха орталъка за припаднало момиче и „стотиците, неуспели да влязат”. 15 000 души е капацитетът тук. Толкоз. Фейт Ноу Мор познава целия свят. Билети се продаваха много отдавна. Предварително. Че и с намаление.
В скоби - Дано организаторите да сложат обеца на ухото, че когато идват такива имена, като Фейт, е добре да има няколко входа. Още повече, ако наистина има Господ, Видовден и всякакви светии, закрилящи България, та догодина да докарат и РАМЩАЙН...
Та, това исках да кажа...
Хубаво е, когато имаме претенции, че Бургас е европейски град. Лошо е, когато забравяме, че това става с явления, като „Духът на Бургас”. Добре е, когато разказваме навсякъде, че сме евпорейци по дух. Зле е, когато пускаме глупостта от бутилката още преди да помислим и видим.
Добре е да има „Духът на Бургас”. Тъпо е да се вихри Духът на Злобата.
Който, май, е Светия Дух на България...
А това е жалко.
Вестник Десант http://www.desant.net/show-news/18919/
21.08.2009 13:35
Ключови думи: Бургас, Духът на Бургас, Spirit of Burgas, Spirit of Bourgas
|
www.bourgas.org
Начало
056 / 82 63 25
Култура и изкуство
RSS емисия с последните новини
