Отлив от британския и ирландския пазар; наплив на румънски туристи; 30% по-малко руснаци, заплахи за оттегляне от зимно Банско на изложението в Москва; увеличение на гостите от Германия с 10%; завръщане на българите в България; официалното ни обявяване за предпочитана дестинация в Китай; много драма с националната реклама и скандали около нелепи текстове в поредната промяна на Закона за туризма; искане от бизнеса за 35 млн. евро за международна реклама. Така най-накратко може да бъде преразказана туристическата 2008 г.

Отмина година на големи емоции, свързани с националната туристическа реклама в три отделни аспекта: крайно недостатъчния бюджет за представянето ни зад граница - общо 6 млн. лв. за всички дейности на ДАТ; избирането на национален символ и искането на част от бизнеса за 35 млн. евро за международна реклама, което представлява 1,5% от приходите в сектора. Тази акция първо целеше директна атака за подмяна на председателя на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) Анелия Крушкова, но когато стана ясно, че протежето на проводниците на финансовата претенция няма да се превърне в новоизлюпен министър на ресора, остана да виси само искането за 35 млн. евро.

По време на последната за годината световна туристическа борса в Лондон през ноември журналист от "Монитор" направи свое допитване до представители на държави от всички континенти извън Европа с какво познават страната ни. Непредставителното проучване показа резултат от 60% отговор "Стоичков", от щандовете на САЩ посочиха "сестри Малееви", а 7-8 заети в туристическия бранш от африкански и островни държави споменаха, че са чували за красивата ни природа. Никой не знаеше ни за рози, ни за култура, история, паметници, минерални извори или кисело мляко.

Търсенето на национален символ у нас се оказа самоцел, която не води до никакви позитиви нито за националния туристически продукт, нито за визията на рекламата, нито за имиджа ни. За да стане наистина много смешно, се оказа, че копие на нашия избран за национален символ Мадарски конник може да бъде видян в…Саудитска Арабия. Търсачите на знака пропуснаха важната подробност, че на туристическите борси никой не купува символ, а цялостен продукт, който върви с дългосрочни оферти и се защитава в определен ценови диапазон.

Накрая и диспутът дали сме евтина дестинация или сме скъпи на триците и евтини на хляба също получи свой отговор. В света туристически продукт като нашия се нарича "бюджетен" - тоест човек не идва в България да се нахарчи и да му отпусне края, а с ясната прогноза колко му предстои да плати за определен период от време и тази сума да не нарушава баланса на месечните му доходи. У нас пристигат за туризъм хора на редовна заплата (и прилична пенсия), която е около средната за съответната западна страна.

Новите ни хотели в много от курортите създават приятно усещане по време на отпуската, преобладаващите оферти за all inclusive са отлични за семействата, а цените на допълнителните услуги - пиене, заведения, дискотеки и вътрешен транспорт, са много по-евтини, отколкото в Западна Европа.

Тони Берфус, швейцарски мениджър на хотелите на туроператора "България холидейз", разказа за "Монитор", че основната му грижа с постъпването на работа е било да промени отношението на колектива към смисъла на работния му ден. За да постигне нужните резултати, след месеци търсене на мениджъри у нас, накрая той назначава на ключови длъжности опитни западноевропейци.

У нас все още не сме усетили реалното измерение на кризата, тъй като през лятото, когато са правени резервациите за зимата, оптимизмът за икономиките все още е надделявал над реалността. Истината за размера на икономическия колапс ще изплува на два етапа: след 15 януари, когато ще си тръгнат новогодишните туристи, и през лято 2009. Тогава вече ще стане ясно ще фалират ли морски хотели или ще се преобразуват на апартаментни комплекси, към които в момента ясен интерес изразяват руските купувачи. В последните две години по морските ни курорти се забеляза странно явление: част от стаите в хотелите се продаваха, някои стаи се обединяваха в апартаменти, а някои апартаментни комплекси направиха допълнителни входове към стаи от цели жилища и започнаха да ги отдават на хотелски принцип.

Другата горещо обсъждана тема бе къде почиват българите и ако излизат навън, дали то е по финансови, културни или други причини.

До септември т.г. повече от 4,5 млн. българи са излизали извън страната и повече от половината са пътували в ЕС, а ръстът им за съюза е 70% спрямо същия период на предходната година. В същото време пристигналите у нас туристи с малко надвишават заминалите българи. Това бе достатъчно да се вдигне огромна тупурдия, че нашенците не признават страната си като дестинация. Оказа се обаче, че повече от половината пътували зад граница сънародници, поне още веднъж в годината почиват и у нас. При това техният общ брой остава непроменен спрямо 2007 г., докато е намаляло количеството на чужденците, дошли у нас. Появиха се обаче автори на кампании за връщането на българите у нас.

В началото на годината с големи фанфари започна инициативата на кабелната „Травъл тв", под надслов "България - рай и за българите". Идеята стартира с представянето на бездарен, старомоден и глупав видеоклип и приключи безславно около два месеца по-късно, когато се оказа, че никой от организаторите не е в състояние да направи каквото и да е за рая на българите, а нямаше откъде и да бъдат изсмукани исканите от инициаторите 500 хил. лв., които да се попилеят за шумни и кухи по съдържание конференции.

През тази година обаче загубихме 50% от скандинавския си пазар и около 400 млн. евро по данни на Съюза на инвеститорите в туризма (СИТ), тъй като северната преса ни обяви за несигурни и престъпни заради смъртта на свой турист миналото лято. Същата преса естествено премълчава колко полумъртво пияни техни сънародници са спасени у нас, тъй като ниската цена на алкохола е толкова привлекателна за скандинавците, че мнозина от тях така и не виждат морето по време на отпуската си. Западната преса също не коментира колко често нашата полиция установява опити за измама от страна на западни туристи, които имитират обир, за да получат застраховката си и така почивката да им излезе без пари. Като стана ясно, че органите на реда по морето не пасат доматите с колците, новата мода е немци, британци и скандинавци да се върнат в родината и два-три месеца по-късно да разкажат пред местната преса как са се натровили, че в леглата им са правили секс камериерки и отново искат компенсации.

Факт е обаче, че по отношение офертите към българи, само СИТ удържаха на дадената дума и за ранни резервации те дадоха отстъпка от 10% под най-ниската цена, постигната за немския пазар.

Сред скандалите в бранша в края на годината се отличи и опитът на НДСВ да внесе промени в Закона за туризма, които възмутиха и тях самите. В момента, когато в парламента от царската партия предложиха заведенията извън хотелските комплекси да получават своята категория веднъж завинаги, изведнъж се оказа, че сред царистите има пострадали от лошо кухненско обслужване. В крайна сметка предизборният жест към над 1 млн. заведения в страната (и техните собственици) не мина.

Въпросът с отражението на финансовата криза сега поставя най-сериозни въпросителни пред целия сектор. Въпросът вече не е кой курорт и по кое време ще бъде посетен, а доколко достъпна е България за чуждите туристи и по какъв начин ще бъде привлекателна.

Според доклад на Световната туристическа организация в близките години пътуващите ще се задържат в обхвата на собствените си страни. Това ще рече самолетни полети в рамките на 2-3 часа и пътуване по земя не повече от 6 часа. Онези, които предлагат своите туристически продукти и сами могат да разгледат географската карта и да очертаят потенциалните си клиенти. Дойде време на персонализиране на рекламата по национални особености според онези, към които е адресирана, по сезони, по ценови пакети, по възрастови групи.

България носи всички предпоставки като туристическа дестинация да премине с попътен вятър през кризата, стига хората от този бранш да разработват в детайли продуктите си, наместо напоително да говорят за тях.

Източник: в. Монитор