Знаете ли, че на 18 ноември крупният бизнесмен Георги Гергов зае поста зам.-председател на местната структура на една партия в Пловдив? А знаете ли, че две седмици по-рано една  партия обяви, че ще води война с олигархията и капитализма? Ще кажете, че това е нормално . Демокрация е. Съвсем естествено е да има борба на гледни точки. Е, да, ама не. Защото двете партии се оказаха една – БСП. А на това нормалните хора му викат демагогия.

Знаем, по принцип социализмът гради и съсипва. На теория не е така, но на практика – е. Така и социалистическото БСП си изградило олигарси, за да ги съсипе. Няма лошо – така им се пада. Ама нейсе. Защото не е ясно как БСП смята да се бори с олигархията и капитализма, след като вкарва в структурите си хора на едрия бизнес. С клипчета от типа „на всеки километър” едва ли ще стане.

Социалистическата партия е най-яркият представител на олигархията у нас. Вярно е, че през последните години ДПС агресивно се опитва да й отнеме водещата „обръчова” роля, но БСП си е БСП – мастодонт на капитализма, повтарям - на капитализма. 45 години комунистите национализираха, строяха заводи-чудовища, търгуваха с „пошлите” западни държави, за да се стигне до заветната 1989-та, когато трябваше да се преориентират в новата действителност – да „жертват” политическата власт с икономическа.

А тогава кръгът много лесно се затвори – икономическата власт се срастна пак с политическата (и съдебната), а в кръгове на кръговете се превърнаха обръчите от фирми, заради които нито имаме политика, нито нормална икономика и производство, нито средна класа, нито образование, здравеопазване, култура и т.н.  Имаме си олигарси.

Всъщност дни след декларираната готовност да се борят с олигарсите, някои червени функционери обясниха, че такива у нас реално нямало. Поне нямало такива като в Русия. Пак Русия им в главата на тях. А в ЕС има ли, господа социалисти? И защо очаквате в държава стотици пъти по-малка от Русия да има същите по мащаби олигарси? Айде недейте демагогства, моля ви се. И кажете сега, последно – ще се борите ли с олигархията или не? Не с руската олигархия, а с нашата – българската олигархийка.

Разни политически наблюдатели ни внушаваха, че ,видите ли, Станишев бил реформатор и той искал да направи партията си модерна. Това го твърдеше и един от най-екстравагантните политически коментатори у нас – енергийният консултант Стефан Гамизов. Той обаче също „клекна” наскоро и призна - до месец август Сергей бил реформатор, но оттогава „се случило нещо”, което го върнало с години назад и той се бил предал на мощното червено течение, което влачи партия и държава към небитието от десетилетия насам.

Така е. А мен страничния наблюдател, Сергей Станишев никога не успя да ме убеди, че мисли по много по-различен начин от „динозаврите” в партията си. Открай време той си пее старата комунистическа песен, че от БСП по-способна партия няма, че тя винаги изпълнявала обещанията си, че опозицията е вредна и антибългарска и тем подобни общи приказки, омайващи бузлуджанските деграданти, които обаче винаги се оказват достатъчно, за да поддържат червената олигархия, превърнала се в техен идол и от която очакват мизерни подаяния по стар социалистически обичай.

А „върхът на творчеството” е да познаваш някой от тях или някой техен роднина, който да ти „съдейства”, да „ходатайства” за теб, така че да успееш да изпревариш другите равни на тебе безумници, свили се безропотно в ъгъла на смотаната, обладана от мафията държава. Затова и ще си гледаме на Сергей трамваите и ще си останем с мечтите на обезумелите му привърженици, които ближат с приведени глави трохите и кофичките кисело мляко, които им спуска великодушно министър Емилия Масларова.  Дерзайте социалисти!

Автор: Лъчезар Антонов