Във връзка с последния случай, публикуван в рубрика “Новини”, ОДМВР-Бургас разпространи информация за основните механизми, по които се  осъществяват имотни измами. Те са три.
Първият: хората, които вършат измамата или живеят при измамения, или често му ходят на гости, имат достъп до неговите личните данни /име, ЕГН, точен адрес/ и нотариален акт за собственост. Като се сдобият с личните данни, ако нямат достъп до оригиналния нотариален акт, отиват  в службата по вписвания, където регистърът е публичен /не е необходимо пълномощно, за да се получат данни за имотите на лицето и какви са правата върху тях, дали не е налице съсобственост, ипотека и др./ След като вземат данни за нотариалния акт, могат да подготвят документите за изповядване на сделката с точните характеристики на имота. След това подставени лица се представят напр. за  «служители от “Енергото” и под претекст, че трябва да се подпише договор за нов електромер, между папката с документи поставят и пълномощно /документът упълномощава даден човек да продаде имота, описан с точните параметри/. Насрочва се дата за изповядване на сделката пред нотариус, като това обикновено се прави от купувача. Изготвя се фалшива лична карта с данните на действителния собственик на имота, но със снимката на друго лице, което се явява от негово име пред нотариуса, а той заверява вече подписаното пълномощно. Когато при нотариуса се занесе вече подписаното пълномощно, лицето показва фалшивата карта и заявява, че е съгласен с текста на пълномощното. Обикновено нотариусите искат до вече положения подпис да се постави още един. Измамникът често подписва с лявата ръка или обяснява, че дясната му е гипсирана или пък че е навехната. Така се избягват характеристиките на оригиналния подпис. След като нотариусът завери пълномощното, обикновено се насрочва дата за изповядване на покупко-продажбата пред друг нотариус и с това пълномощно пълномощникът продава на друг недвижимия имот /апартамента на нищо неподозиращия действителен собственик/. Ако измамниците се интересуват от самия имот, повторна препродажба не се извършва, но ако се вълнуват от неговата финансова равностойност, ще бъде извършена нова покупко-продажба и в по-голямата част от случаите, като купувачите ще бъдат добросъвестни лица.

Вторият механизъм в първата си част е аналогичен на първия с тази разлика, действителният собственик не полага подпис под пълномощно, а то е подписано с измислен подпис. След това се изготвя фалшива лична карта с данните на действителния собственик, но със снимката на човека, който ще се явява пред нотариуса за заверка на пълномощното. По аналогичен на горния механизъм, пълномощното се преподписва от нотариуса и се насроча дата за изповядване на покупко-продажба на имота пред нотариус. И двете страни по покупко-продажбата са измамници. След като бъде извършена тази сделка, купувачът, станал собственик на апартамента, тегли кредит от банка, който обезпечава със “закупения имот”. След като вземе чистите пари от банката, спира да плаща кредита, а апартаментът остава за банката. Изпълнението от страна на банката може да бъде спряно много трудно, тъй като тя е приоритетен кредитор/ още повече че по-голяма част от измамените са хора с ограничени финансови възможности, които не са запознати със законите и процедурите и трудно могат да се ориентират и да си позволят да платят процент от цената на иска, който се изисква от съда за обявяване на последващите нотариални актове за нищожни. Те не могат да си позволят и адвокатските хонорари.

Третият механизъм: след като се снабдят с данните на собственика и документ за собственост върху имуществото, към което се стремят /за да се уверят в правото на собственост върху имота/, се изготвя фалшива лична карта /по описания механизъм/, като подготвят лицето от снимката на фалшивата лична карта да се яви пред нотариус. Там то трябва да заяви, че е съгласно да встъпи в ролята на ипотекарен длъжник по кредит, изтеглен от друго лице, като кредитополучател. По този начин апартаментът на действителния собственик е заложен без негово знание и обезпечава кредита, изтеглен или от някой от измамниците, или от човек, който прави услуга без да подозира, че е заложено имущество на собственик, несъгласен за това. След като получат сумата по кредита, измамниците спират да плащат вноските и банковите служители се насочват към ипотекарния длъжник, който до този момент обикновено не знае ,че имуществото му е заложено в полза на банката.

Източник: Министерство на вътрешните работи