1. Предприсъединителни инструменти
Програма ФАР
С приемането на България в ЕС на 1.01.2007 г. страната се превърна е пълноправен член на ЕС и финансовата помощ, която може да получава, е по линията на структурните фондове и Кохезионния фонд.
Така, от 2007 г. програмирането по ФАР като предприсъединителен инструмент се преустановява, но изпълнението и управлението на неприключилите за 2005 г. и 2006 г. проекти продължава до тяхното финализиране.
Преходният финансов инструмент представлява продължение на програма ФАР в условията на членство на България в ЕС, който предоставя финансова подкрепа за изграждане и укрепване на административния и съдебен капацитет в области, в които не могат да се финансират дейности от структурните и земеделските фондове.
Общата тенденция по предприсъединителните инструменти е на забавяне на договарянето и изпълнението на програмите, както и съответното изплащане.
Например, по програма ФАР 2005 г. общият бюджет, включително и с националното съфинансиране, е 295 755 млн.евро, договорени са 237 600 млн. евро, а са разплатени 123 922 млн. евро. Реално всъщност са договорени 80.34% от средствата, предоставяни от ЕС, а са разплатени 52.79% от договорените (т.е. около 40,5% от средствата), преди всичко поради недостатъчен административен капацитет.
Реалното усвояване на средствата по отделните годишни финансови споразумения започва със средно закъснение от над 2 и половина години. Към днешна дата са приключили изпълненията по ФАР 1998, ФАР 1999 и ФАР 2000.
Програма ИСПА (Инструмент за структурни политики за предприсъединяване)
Изключително тревожно е забавянето при изпълнението на проектите и усвояването на средствата по програма ИСПА, която е насочена към подобряване на транспортната инфраструктура и инфраструктурата в околната среда. Безвъзмездната помощ покрива до 75% от стойността на проекта (изключения – до 85%).
След разширяването на ЕС през 2004 г., България запази достъпа си до ИСПА, като дела на финансовите средства, които можеше да се ползват, нарастваше с около 10% годишно или за периода 2004-2006 г., това са общо 440,5 млн.евро.
Към 30 септември 2008 г. общият бюджет по финансов меморандум в млн. евро е 1529, от които 880 млн.евро безвъзмездна помощ, 282 млн. евро национално съфинансиране и 367 млн.евро от международни финансови институции. Договорената сума е 1132 млн.евро или 73% от бюджета, а разплатена – само 426 млн. евро или 38% от договорената.
Най-слаба е подготовката и изпълнението по проектите за изграждане на магистрала Люлин – Околовръстно шосе София – Даскалово (изплатени са 18% от договорените средства), както и за подобряване на водния сектор в София (договорени 0% от 58,500 млн.евро), Сливен (договорени 0% от 21,200 млн.лева), Кюстендил (договорени 0% от 21,200 млн.лева), Варна (договорени 32%, а разплатени – 9% от договорените), Шумен (договорени 40%, а разплатени 18% от договорените средства) и др. Закъснява и модернизацията на жп-линията по направление на общоевропейските транспортни коридори (TEN-T) в България (договорени 33% от общо 9 млн.лв., а разплатени – 10% от договорените).
Първенство по изпълнение и разплащане (по 100%) държат проекти, които не са свързани с изграждането на обекти – за „Техническа помощ за организиране на семинар в България по ОВОС” и „Помощ за организиране на Комитет за наблюдение”. На 93% е изпълнен и пакет от 5 регионални сметища за отпадъчни продукти, разположени в Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол. На 94% е изпълнен и проект за изграждане на регионална пречиствателна станция за отпадъчни води в Горна Оряховица.
Драматичното изоставане в подготовката, договарянето и провеждането на тръжни процедури за изпълнение на проектите по програма ИСПА, водят до все по-реалната опасност от неполучаване на безвъзмездното финансиране. Критичeн в това отношение е периодът до края на 2008 г.
Програма САПАРД (Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони)
От старта през 2001 г. на програма САПАРД до 30 септември 2008 г. са сключени около 3500 договора на инвестиционна стойност 2.8 млрд.лв. и субсидия 1.4 млрд.лв., а заявените и платени проекти по предприсъединителната програма са 2000 бр. Около 53% от проектните предложения са разработени самостоятелно от кандидатстващите бенефициенти.
САПАРД финансира 50% от разходите по одобрените проекти (от които 75% се финансират от Европейския съюз, а 25% - от националния бюджет на България).
По годишните финансови споразумения за периода 2000 – 2004 г. са сключени договори с крайни бенефициенти за 100% от общия бюджет, като са разплатени 81,72%. По отношение на годишните финансови споразумения 2005-2006 г. са договорени 94,57% от средствата, а са разплатени 5,24%. Общите коефициенти за целия период са 98,08% от бюджета са договорени, а са разплатени 54,63%. Към 30 септември 2008 г. са изплатени на крайни бенефициенти 59,41% от средствата.
До момента са регистрирани 119 случая на нередности по изпълнение на програмата.
Всички реализирани инвестиции и разплатени договори подлежат на 5-годишен мониторингов период. През него се наблюдава спазването на поетите ангажименти от страна на ползвателите на помощта да ползват активите, придобити по Програма САПАРД, съгласно одобрения бизнес план. При установяване на несъответствия, Агенция САПАРД е задължена да стартира процедура по обявяване на активите за лоши вземания.
2. Структурни фондове и Кохезионен фонд на ЕС
Структурните фондове (СФ) са основният инструмент на Европейския съюз за провеждането на неговата регионална политика. Една от основните цели на тази политика е постигането на по-голямо икономическо и социално сближаване между страните-членки. Реализирането на тази политика в България се извършва чрез седемте оперативни програми към Националната стратегическа референтна рамка.
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Това бе първата програма, която обяви набирането на проектни предложения.
До момента по нея са отворени 10 схеми и са сключени 696 договора. Разплатените средства от еврофондовете са 3.030 млн.евро, което представлява 1.64% усвояемост на предвидените за 2007 и 2008 г. общо 184.9 млн. евро.
Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”
През 2007 г. бяха открити три схеми за съфинансиране с краен срок за кандидатстване – 1) Покриване на международно признати стандарти; 2) Технологично обновяване; 3) Подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия. По тези схеми са подадени общо 600 проекта към края на януари 2008 г. Процедурата по оценка продължава.
Към момента по тази оперативна програма са открити общо 7 схеми и са сключени 177 договора, по които са разплатени 0 (нула) лева.
Прави впечатление намаляването на интереса на потенциалните бенефициенти да кандидатстват по оперативна програма „Конкурентоспособност”, в сравнение с броя на подадените предложения – 3142 по първата и втората част на грантовата схема по програма ФАР със същия предмет и основна цел – технологично обновяване на производствените предприятия, по която реално са сключени 425 договора със средно финансиране на проект от 45 хил.евро.
Оперативна програма „Административен капацитет”.
По ОПАК са отворени 22 схеми, сключени са 156 договора и са разплатени 4.761 млн.евро, което представлява 17.29% усвояемост на предвидените за 2007-2008 г. 27.5 млн. евро.
Бенефициенти по секторна оперативна програма „Транспорт” са държавни предприятия и някои общини; по секторна оперативна програма „Околна среда” – в над ¾ от случаите – общини, както и по оперативна програма „Регионално развитие”. По тези програми бизнесът може да бъде само изпълнител и подизпълнител в процедури, обявени по правилата на обществените поръчки или партньор на общините в публично-частни партньорства.
Към момента по ОП „Транспорт” има отворени 15 схеми и сключени 2 договора, като са разплатени едва 0.560 млн. евро, което е 0.19% от предвидените за 2007-2008 г. 295.6 млн. евро.
По ОП „Околна среда” отворените схеми са 4, а сключените договори нула. Трябва да се отбележи, че за 2007 и 2008 г. общата предвидена сума е 266.4 млн. евро.
По ОП „Регионално развитие” има 15 отворени процедури и 45 сключени договора, за които няма разплатени средства. Предвидените средства за първите две години са 243.9 млн. евро.
ИЗВОД: С най-добри показатели към момента се очертава оперативна програма „Административен капацитет”.
Предложения за повишаване на административния капацитет
1. Аутсорсване от междинните звена на:
- оценъчната дейност на проектите;
- финансовия контрол;
- приемане изпълнението на проектите;
2. Стимулиране на служителите
3. Провеждане на тръжните процедури от централизирано специализирано звено
21.10.2008 07:05
Ключови думи:
|