Недялко Йорданов – бивш шеф на местния театър и столичен „Възраждане” миналата седмица представи поредната/последната си мемоаристична творба – част 4.
Издадена от Недялко Йорданов – син, който издава и редица вестници с дори както каза бащата жълто съдържание.
Освен спомените си за това и онова, които Президентът Желев обяви за „ценен принос” в българската съвременна мемоаристика, Йорданов представи и стихосбирката си „18 юли”.
18 юли, защото за пръв път, когато се запознава с Ивана Джеджева и подарява вместо пръстенче, шалче или някаква друга вещ - стих.
И така вече 40 години.
Стихосбирката е събрала толкова много хитове като „Не остарявай любов” – Хайго, Мишо и Кристина, „На 20 километра от Бургас” – Стефка Берова и Йордан Марчинков – тази невероятна епопея за Поморие, Явор и Калиопа, безумния демократичен хит на Богдана, Стефан и Васил Найденов „Има толкова влакове, кораби и самолети” и разбира се, „Остаряваме бавно, неусетно почти...” – пак Богдана.
Спокойно тази стихосбирка може да бъде кръстена „Песнопойка” на големите шлагери.
Недялко Йорданов е майстор на лириката, нещо, което трудно може да се каже за другите му работи.
Затова, ако гласуваме: ЗА стихосбирката!
Президентът Желев и съпругата му ярко подкрепиха Недялко.
После стана ясно, че са приятели „откогато Желю го напъдиха от СДС, заради „Боянските ливади”, а мене от театрите” – каза Недялко.
Ако се върнем на гласуването – на мемоарната 4-та част на спомените на Недялко, „да” заради внучката му и приказката посветена ней. За торбалан.
08.09.2008 09:39
Ключови думи:
|