Трудно е да определиш коя група или състав от 14-те български града, които имаха свои представители на международния младежки фестивал „Жреци на музите”, е най-интересна и атрактивна. Но безспорно –най-трудните и рисковани изпълнения бяха тези на децата от театрална група ТЕМП с режисьор Георги Врабчев в авторския му спектакъл „Криле в огъня”.
Облечени в костюми в черно и бяло, символизиращи злото и доброто, врачанчетата накараха публиката по морето да онемее от възхита от рискованите изпълнения. Те буквално танцуваха с горящи огнени топки, подхвърляха го, жонглираха с него. И всичко това беше съчетано с една перфектна сценична хореография. „Криле в огъня” беше истинска драматургична буря от страсти и внушения на режисьора, изразени не с традиционните средства на словото, а с неповторимата сила на огъня – пречистваща, унищожителна, но и съзидателна. Огънят беше използван от танцуващите и режисьора като символ на търсенето, на светлината и победата на доброто над злото. Този стар сюжет – битката между добрите и злите сили, чийто трактовки в световната култура са стотици, под откритото небе на Царево, зазвуча по един нов начин. Може би заради разтърсващата музика по мотиви на Епика и Камелот, която предаваше внушение за епична битка, може би заради невероятната артистичност на децата, които не просто играеха с огъня, а се бяха слели с него. А най-вече, защото тази стара като света битка беше пресъздадена с всички изразни средства на тялото и танца – много по-внушително от думите и много по-силни от тях.
За непосветените пой е топка, вързана на въже, използвана в танците с огън. Използва се като се държи с ръце и се върти в различни кръгови движения около тялото, наподобяващи въртенето на бухалки. Първите, които са практикували пой са били маорите от Нова Зеландия (думата "пой" означава топка на маорски). Жените са го използвали, за да увеличат гъвкавостта на ръцете и китките си, а мъжете са го използвали за развиване на сила и координация. По-късно се е развил в традиционен танц, практикуван най-вече от жени. Днес пой се е разпространил отвъд културата на маорите и се е превърнал хоби, упражнение, изкуство и дори част от така наречена "улична култура". Пой се счита за форма на жонглиране и затова танцьори с пой често могат да бъдат видяни да практикуват заедно със жонгльори, въртячи на тояги и други подобни изпълнители.
Играта с огнен пой в „Криле в огъня” обаче не беше само добро акробатическо упражнение. Огънят беше предаван между танцуващите като символ на вечното стремление на човек към другите и нежеланието да останем сами срещу злото. А този стремеж, който се усеща почти като болка може да намери своето спасение единствено в докосването, в общността и сливането с останалите. Този спектакъл накара всеки от публиката на площада в Царево да осъзнае простичкатаистина, която векове наред все търсим - че не бива да бъдем сами,а трябва да се стоплим от другите, да бъдем заедно.
„Криле в огъня” беше неповторим начин да бъдат пренесени всички присъстващи в света на изкуството, което ни прави по-добри, по-пречистени, по-истински. Така всеки от публиката, който видя децата на Георги Врабчев, стана свидетел всъщност на истински катарзис – съкровено изживяване за всеки човек, пречистване, каквото може да постигне само огънят. Може би и затова огненият пой накара всички на площада – независимо дали са минали случайно край сцената или са дошли да го видят, да се слеят в едно - което е правечният смисъл на изкуството – да обединява и вдъхва вяра, че светът ще стане по-добър, а хората – по-човечни.
28.08.2008 12:37
Ключови думи:
|