ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА
относно управлението на средства от ЕС в България
1. ВЪВЕДЕНИЕ
България получи значителна финансова и техническа подкрепа от Европейския съюз в периода преди присъединяването си и отговаря на критериите за постоянни високи равнища на финансово подпомагане в рамките на настоящата финансова перспектива за периода 2007–2013 г. (6,852 млрд. EUR само от структурните фондове).
Предприсъединителната подкрепа – програмите ФАР, САПАРД (селско стопанство) и ИСПА (инфраструктура) – и временната финансова подкрепа, предвидена в Акта за присъединяване – Преходният финансов инструмент и Инструментът за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение – бяха предназначени да помогнат на България да консолидира социално-икономическата реформа и да се подготви за усвояването на по-големи суми от структурните фондове.
Тези програми са на различни етапи от своето изпълнение, но не са сключени договори за всички средства и все още има значителни суми, които трябва да бъдат платени. Структурните фондове и други програми (като Инструмента за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение), включени в настоящите финансови перспективи, са на ранен етап на изпълнение, като досега са направени само авансови плащания.
Въпреки че за различните програми има различни специфични условия за изпълнение, стандартите за управление и финансов контрол, които трябва да бъдат изпълнени, са еднакви. Например трябва да бъдат прилагани строги процедури за възлагане на обществени поръчки (например при търгове, оценяване и възлагане на договори) и да бъде упражняван строг финансов контрол. Европейският съюз предоставя финансиране едва след като бъде доказано и сертифицирано стабилно финансово управление.
България среща трудности при много от тези програми и трябва да покаже, че са създадени структури за стабилно финансово управление, които функционират ефективно. Административният капацитет е слаб. Освен това, има сериозни твърдения за нередности, както и подозрения за измами и конфликти на интереси при възлагането на договори. Разследвания, водени от Службата на ЕС за борба с измамите OLAF, на управлението на средствата от ЕС от страна на българските власти доведоха до временно спиране на средства по предприсъединителните фондове и замразяване на
плащанията по различни други финансови инструменти.
Имайки предвид отговорността, която носи по силата на Договора за изпълнението на бюджета, и по-специално необходимостта от стабилно финансово управление на средствата от ЕС и от защитаване на разходите в бюджета на ЕС, Европейската комисия смята за необходимо да информира Европейския парламент и Съвета, т.е. бюджетния орган, за ситуацията в България, за стъпките, които Комисията предприема, и за коригиращите действия, които българските власти са извършили или се очаква да извършат.
Настоящият доклад не е изчерпателен. Той разглежда ситуацията при основните програми за финансиране, съдържа преглед на взетите до момента мерки и дава насоки за следващи стъпки. Ситуацията е сериозна. Признавайки измеренията на проблема, българското правителство предприе наскоро редица коригиращи действия. То започна да работи по процедурни и законодателни промени, необходими за ефективно решаване на проблема с конфликта на интереси, за постигане на прозрачност и ефикасност при процедурите по възлагане на обществени поръчки, за внасяне на изменения в законодателството, за поправяне на нередностите и за даване на правомощия на националния ръководител (НР). Бяха извършени назначения на ключови постове на високо равнище – като назначаването на заместник министър-председател, отговарящ за координирането на средствата от ЕС, който същевременно ръководи българската служба за координиране
на борбата с измамите. Бяха назначени нови ръководители на органа за одит и на Централното звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД). Това са стъпки в правилната посока. Но всичко това трябва да бъде последвано от надеждни структурни коригиращи действия и основна реформа.
2. СИТУАЦИЯ ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ
2.1. Финансови инструменти, при които има нередности или недостатъци
2.1.1. ФАР/Преходен финансов инструмент
Програмите ФАР и Преходен финансов инструмент оказват подкрепа на България да завърши институционалните реформи и да се подготви за усвояването на подпомагане в много по-големи размери от структурните фондове. Общият размер на предоставената сума в България по програми ФАР и Преходен финансов инструмент за периода 2004–2007 г., която все още е в процес на усвояване, е около 650 млн. EUR.
Крайният срок за сключването на договори е ноември 2008 г. за средства по ФАР и декември 2009 г. за средства по Преходния финансов инструмент. Средствата се управляват от българските власти съгласно разширената децентрализирана система за изпълнение посредством четири изпълнителни агенции, които бяха акредитирани от Комисията през юни 2007 г.
Проблеми
Мониторингът и одитите показват сериозни слабости в системите за управление и контрол и насочват вниманието към редица нередности, случаи, в които има подозрения за измами, и конфликти на интереси между управлението на програмата и изпълнителите. През февруари службите на Комисията временно преустановиха плащанията към две изпълнителни агенции – Централното звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД) и Изпълнителната агенция към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – и поискаха тези агенции да извършат коригиращи действия, за да подобрят системите си за управление и контрол. Към настоящия момент българските власти не са предприели всички необходими стъпки, за да гарантират прилагането на стабилно финансово управление, нито адекватни последващи действия във връзка с установените нередности.
Следващи стъпки
Понастоящем Комисията отнема правото на двете изпълнителни агенции (ЦЗФД и МРРБ) да управляват помощ по програма ФАР и Преходния финансов инструмент. Следователно ЦЗФД и МРРБ вече не могат да сключват договори по тези програми. Това ще засегне финансиране на стойност 250 млн. EUR, за което все още не са сключени договори. Договорите за туининг са
изключени от настоящото решение, тъй като не са установени нередности при управлението им. Тези договори се управляват в тясно сътрудничество с партньорската държава-членка.
Освен това, Комисията запазва в сила временното преустановяване на плащанията към тези две агенции. Комисията ще следи ситуацията отблизо с оглед на по-нататъшните стъпки, които българските власти предприемат, за да гарантират стабилно финансово управление и последващи действия във връзка с установените нередности.
2.1.2. САПАРД
България отговаря на критериите за финансиране по САПАРД в размер на 445 млн. EUR, от които досега са платени 235 млн. EUR.
Проблеми
Наблюдават се три групи проблеми във връзка със САПАРД. Първата група проблеми са свързани с проекти на стойност 26 млн. EUR, които понастоящем се разследват от OLAF във връзка с трудности по изпълнението, дължащи се на измами и вероятно корупция. Изглежда, че наскоро българските власти са започнали процедури по обратно вземане на дадени вече суми.
Втората група проблеми е свързана с разследването на действия на бившия изпълнителен директор на агенция САПАРД във връзка с мярка, по която общият размер на разходите е 10 млн. EUR. Изпълнителният директор бе уволнен през 2007 г. заради твърдения за извършени нарушения при управлението на Държавен фонд „Земеделие“. Първоначално българските власти заявиха, че твърденията не се отнасят до управлението на средствата по САПАРД. Въпреки това, при последвало разследване българската прокуратура повдигна обвинения срещу бившия изпълнителен директор за „неоправдано одобряване на проекти“ по мярката „инвестиции в пазари на едро“. Срещу него бе започнато наказателно производство.
Третият проблем е свързан със заключенията на направен наскоро от службите на Комисията одит, обхващащ сумата от 105 млн. EUR, която трябва да бъде платена от САПАРД на бенефициерите (сумата представлява 63 % от оставащата обща сума, която трябва да бъде предоставена по програмата). При одита бяха установени сериозни недостатъци по отношение на системата за контрол на инвестиционната помощ за три основни мерки по програмата.
Следващи стъпки
Комисията уведоми националния ръководител (наричан по-нататък НР) за резултатите от одита на трите инвестиционни мерки и поиска да бъде приложен план за действие. НР трябва да представи на Комисията този план за действие заедно с график за изпълнението му до 31.7.2008 г. Освен това, Комисията информира българските власти че бъдещите заявки за плащания от НР до Комисията за допълнителни разходи по тези три мерки временно се преустановяват, докато България не коригира системата си по удовлетворителен за Комисията начин. НР трябва да уведоми Комисията до септември 2008 г. за необходимите подобрения, които да бъдат направени в системата.
Комисията ще разгледа възможността за възобновяване на плащанията, когато получи информация от българските власти, че се прилага коригиращо действие, и тази информация бъде потвърдена от независим орган за одит. Плащанията от НР към крайните бенефициери по мерките следва да бъдат подновени caмo когато плана за действие е изпълнен.
2.1.3. ИСПА – Кохезионен фонд
Много държави-членки срещнаха трудности с навременното изпълнение на инвестициите в трансевропейската мрежа и в инфраструктурата, свързана с околната среда, но темпото на България е изключително бавно. Към настоящия момент едва 18 % (156 млн. EUR от наличното финансиране в размер на 879 млн. EUR) са усвоени за тези проекти, които бяха започнати по
предприсъединителния инструмент ИСПА, но понастоящем се приключват по правилата за Кохезионния фонд. През декември 2007 г. Комисията поиска от националните власти да представят план за действие за ускоряване на изпълнението на проекти, определени като проблемни. Този план за действие бе разгледан от отговорните министерства и от службите на Комисията и бяха набелязани конкретни причини за закъснението, както и необходими подобрения. Подобренията трябва да бъдат направени бързо, за да се гарантира, че всички проекти ще бъдат изпълнени преди крайния срок за сертифициране на разходите, който е краят на 2010 г.
Проблеми
През януари 2008 г. в българската преса се появиха обвинения срещу изпълнителния директор на фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ (ФРПИ) за конфликт на интереси, свързан с подписването на договори между ФРПИ и строителна фирма, контролирана от негов роднина. Освен това, двама служители на ФРПИ, отговарящи за усвояването на средствата от ЕС, бяха
арестувани и обвинени във вземането на подкупи.
На 24 януари 2008 г. Комисията изпрати до Министерството на финансите писмо, в което поиска да се прекъснат плащанията към трите текущи проекта на ФРПИ по Кохезионния фонд (бивш ИСПА) и ФРПИ да не подписва нови договори по програмите за 2007–2013 г., докато случаят не бъде задълбочено разследван и не бъдат предприети необходимите коригиращи действия. Впоследствие изпълнителният директор бе сменен.
Финансирането за сектора на пътищата (144 млн. EUR за текущи проекти по Кохезионния фонд (бивш ИСПА) бе прекъснато и в момента се подготвя официално преустановяване. Спирането на подписването на нови договори в сектора на пътищата (по програмите за 2007–2013 г.) продължава да е валидно. В резултат на разследванията първите одиторски доклади, предадени от Министерството на финансите на Комисията, не успяха да убедят Комисията, че ФРПИ ще бъде в състояние да изпълнява правилно проектите по Кохезионния фонд. Комисията препоръча да бъде извършен независим одит, който след това да бъде използван и като основа за изготвяне на конкретен и подробен план за действие за подобряване на системите за управление и контрол във ФРПИ. На 18 юни 2008 г. службите на Комисията получиха одиторски доклад, изготвен от международна одиторска фирма от името на българските власти, както и подробен план за действие, основан на „предварителните“ заключения на тази одиторска фирма.
Следващи стъпки
Назначеният наскоро заместник министър-председател за фондовете на ЕС е уведомен за проблемите и работи за укрепването на общата система за координиране и изпълнение за структурните фондове в България. С цел опростяване и укрепване на системата за изпълнение българските власти намалиха неотдавна броя на управляващите органи за проекти по бившия ИСПА.
В резултат на тази промяна Министерството на транспорта ще може да упражнява по-строго наблюдение и контрол върху ФРПИ. Едно от основните заключения в доклада на външните одитори е, че е необходимо да се извършат по-нататъшни проверки, по-специално по отношение на няколко случая, при които може да има конфликт на интереси. В момента българските власти организират такива проверки.
Паралелно с това бяха предприети първоначални действия за промени от по-общ характер в организационната структура на ФРПИ. Това следва да бъде възприето като основна първа стъпка в посочения по-горе план за действие.Навременното и ефективно изпълнение на плана за действие ще бъде ключов елемент от оценката на съответствието за оперативните програми за регионално развитие и транспорт, по които ФРПИ е бенефициер. Сроковете за приключването на тази оценка са между септември и ноември 2008 г.
Сертифицирането на разходите за тези оперативни програми зависи от положителна оценка на съответствието от органа за оценка на съответствието. Комисията ще прегледа изпълнението на плана за действие на ФРПИ по-късно тази година. Въз основа на този преглед тя ще реши дали системата за мониторинг и контрол и административният капацитет на фонда са достатъчно укрепени и дали сключването на договори и финансирането могат да бъдат подновени.
2.2. Финансови инструменти в началната фаза
Редица програми са едва в началната фаза на изпълнение. Това означава, че на този етап се правят само авансови плащания и че Комисията разглежда дали системите за управление и контрол, въведени от България, за да се гарантира стабилно финансово управление на съответните фондове, са достатъчно надеждни.
2.2.1. Регионални фондове и Кохезионен фонд
Средствата от регионалните фондове и Кохезионния фонд за България възлизат на 5 667 млн. EUR за периода 2007–2013 г. Подготовката и изпълнението на новия период за структурните фондове в България започнаха много добре. Всички програми бяха представени и одобрени навреме, като понастоящем реалното изпълнение на няколко оперативни програми напредва.
Както се предвижда в правното основание на кохезионната политика, понастоящем българските власти изготвят цялостна оценка на съответствието на системата за управление на структурните фондове и Кохезионния фонд.
Отговорност за изготвянето на оценката носи националният орган за одит, като укрепването на неговите функции продължава да поражда големи притеснения у Комисията. През юни 2008 г. бе назначен нов директор на органа за одит и бе подписан рамков договор за използване на услугите на външни одитори.
Комисията приветства тези две стъпки, но те трябва да бъдат последвани от по-нататъшни действия, насочени по-специално към значително увеличаване на вътрешния административен капацитет на органа.
2.2.2. Европейски социален фонд
Европейският социален фонд участва в съвместното финансиране на две оперативни програми в България – оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и оперативна програма „Административен капацитет“.
Двете програми възлизат на 1,185 млрд. EUR. Те бяха приети през октомври 2007 г., а първите схеми и операции за безвъзмездно подпомагане стартираха през 2008 г. Съгласно съответната финансова разпоредба (Регламент 1083/2006) досега са извършени само автоматични авансови плащания в размер на 59 млн. EUR. През втората половина на 2008 г.
Комисията ще извърши оценка на съответствието на използваните от България системи за управление и контрол относно разходите по Европейския социален фонд въз основа на данни, представени от българските власти.
Следващи стъпки
Посредством оценката на съответствието трябва да се даде уверение, че установените от България системи са в съответствие със съответния финансов регламент и могат да гарантират стабилно финансово управление и ефикасно изпълнение на дейностите по Социалния фонд. Докато тази оценка не бъде одобрена от Комисията, разходите по проектите не могат да бъдат възстановени на българските власти. Очаква се българските власти да предадат своята документация за оценка през лятото или в началото на есента тази година.
2.2.3. Европейски фонд за рибарство
Европейската комисия одобри през декември 2007 г. оперативната програма за сектора на рибарството в България за периода 2007–2013 г. Общият размер на допустимите публични разходи по програмата възлиза на 107 млн. EUR, от които 80 млн. EUR представляват подпомагане от ЕС посредством Европейския фонд за рибарство (ЕФР). Програмата обхваща цялата територия на България, която е обозначена като регион в рамките на целта за сближаване.
Досега е извършено само едно авансово плащане, а оценката на съответствието се очаква до декември 2008 г. Ефективното стартиране на програмата е предвидено за септември 2008 г., когато ще бъде публикувана първата покана за представяне на предложения за проекти. За изпълнението на оперативната програма по ЕФР отговаря Националната агенция за рибарство и аквакултури (НАРА). Понастоящем агенцията е в процес на укрепване на административните си структури, които работят по изпълнението на оперативната програма и общата политика за рибарството.
Следващи стъпки
Подобно на други програми по структурните фондове възстановяването на разходи, направени по проекти, зависи от удовлетворителна оценка на съответствието. В допълнение, регламентите относно ЕФР предвиждат редица възможности за временно преустановяване, спиране или внасяне на финансови корекции в бюджетните кредити за оперативната програма, когато са налице нередности или системни пропуски в системата за управление и контрол.
Към програмата в сектора на рибарството, както и към структурните и земеделски програми, се прилага интегриран подход за одит.
2.2.4. Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение
България е бенефициер по Инструмента за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение, като предоставените от Общността средства възлизат на 239,5 млн. EUR. В съответствие с член 32 от Акта за присъединяване, който посочва, че най-малко 50 % от цялата сума трябва да се използват за дейности по външните граници на Съюза и за прилагане на достиженията на правото от Шенген, България задели 161 млн. EUR (67 %) за частта за Шенген на инструмента.
Следващи стъпки
Българските власти трябва да осигурят стабилно управление и контрол за частта за Шенген от инструмента, по-специално по отношение на практиките за сключване на договори и за възлагане на обществени поръчки. Изобщо не е ясно дали посоченото в точка 2.1.1. по-горе Централно звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД), което среща трудности, свързани с финансиране по програма ФАР, ще бъде в състояние да предостави необходимите уверения.
ЦЗФД трябва да създаде процедурни гаранции, за да се гарантира избягването на потенциални или съществуващи конфликти на интереси при оценката на оферти. В случай на сериозни недостатъци при системите за управление и контрол могат да бъдат направени значителни финансови корекции и/или обратно вземане на дадени вече суми при уравняването на сметките.
2.2.5. Фондове по Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“
България участва в общата програма, като предназначените средства са в размер на 1 млн. EUR (за 2 от тези фондове) за 2007 г. и на 1,8 млн. EUR (за 3 от четирите фонда) за 2008 г.
Следващи стъпки
Българските органи, които са натоварени с управлението на фондовете по Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“, трябва да укрепят административния си капацитет, за да подготвят програмите и да работят със системите за контрол. Капацитетът за усвояване трябва да се подобри както на равнище възлагащи органи, така и на равнище бенефициери.
2.3. Сътрудничество с OLAF
OLAF разследва случаи, свързани с финансиране по ФАР и САПАРД. Службата насочва вниманието към някои основни слабости в административния капацитет и капацитета на съдебната власт в България.
Липсва ангажимент за предприемане на решителни и бързи действия в сътрудничество с други публични органи, когато бъде установена измама.
Например Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – българският орган, който се занимава с плащанията по САПАРД – не е проявил активност в случаи, при които има твърдения за нередности, за конфликт на интереси или за измами, засягащи финансиране от Общността.
Наблюдават се сериозни недостатъци в сътрудничеството и координацията между различните органи, които работят по
тези въпроси. По случая със САПАРД изглежда, че Върховната касационна прокуратура (ВКП) не е успяла да представи доказателства на ДФЗ, които да позволят на фонда да започне процедури по обратно вземане на дадени вече суми.
От друга страна, когато ДФЗ започне такива процедури по обратно вземане на дадени вече суми, случаят се поема от службите за държавни вземания към Министерството на финансите. ДФЗ няма повече задачи по случая и процесът спира. На практика това означава, че няма централна структура, която да поеме отговорността, и в крайна сметка няма механизъм, който да възпира лошата практика.
Съдебните органи в България имат склонност да прилагат подход, при който един случай се разделя на по-малки елементи, което възпрепятства ефективното разследване и постигането на ефективен съдебен резултат. Освен това, има примери за съдебни производства, които са били започнати, но после са били прекратени без основание, което е попречило на разследването, извършвано от OLAF.
В допълнение, OLAF установи случаи на нарушаване на поверителността, неправилно предаване и изтичане на поверителна информация. Налице са сериозни подозрения за участие на организираната престъпност. Назначеният наскоро заместник министър-председател е уведомен за ситуацията и започна коригиращи действия. Поет бе ангажимент да се подготви и приеме закон с цел да се улесни работата на OLAF и да се окажа съдействие на службата, когато извършва контрол на място съгласно Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96.
OLAF работи в тясно сътрудничество с българските власти, за да се гарантира, че заключенията, които ще бъдат направени от случаите, свързани със САПАРД, ще бъдат изцяло взети предвид при съдебното обработване и контрола на настоящи и бъдещи случаи.
3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предвидените за България средства от ЕС представляват практическото изражение на солидарността на Съюза с българските граждани. Целта на тези средства е да се помогне на регионите в по-неблагоприятно положение в България, да се привлекат нужните инвестиции в транспортната, телекомуникационната и енергийната инфраструктура, да се насърчи конкурентоспособността и социалното сближаване и да се засилят икономическите резултати и икономическата стабилност на страната.
За ефикасното използване на тези средства са необходими ефективни и надеждни структури за управление и финансов контрол, които да насърчат стабилното изпълнение в рамките на целия цикъл на проекта – от оценката за осъществимост и
изготвянето на проекта до подаването на оферти и сключването на договор, както и по отношение на предварителния и последващия контрол и оценка.
България не е в състояние да се възползва пълноценно от това подпомагане поради сериозни слабости в административния и съдебния капацитет на местно, регионално и централно равнище. Българската държавна администрация страда от голямо текучество на персонал, непривлекателни заплати, които създават предпоставка за корупция, и
остарели, централизирани процедури. По-специално, колебанието да се използват изпълнителни правомощия за отстраняване на нередности и измами посредством незабавно обратно вземане на дадени вече средства или други защитни мерки и липсата де факто на независимост на националния орган за одит и на изпълнителните агенции пораждат сериозни притеснения.
Липсата на отчетност и прозрачност при обществени поръчки, свързани със средства от ЕС, е сериозен проблем. Корупцията по високите етажи и организираната престъпност изострят тези проблеми, свързани с обща слабост на административния и съдебния капацитет.
Както се подчертава във всички доклади на Комисията по механизма за проверка и сътрудничество, включително в доклада, приет заедно с настоящото съобщение, необходими са траен ангажимент и резултати в борбата с корупцията и организираната
престъпност. Това се отразява пряко на административния капацитет на България, а оттам и на нейната способност за осигуряване на стабилно управление и ефикасно усвояване на средства от ЕС.
Необходимо е България не само да укрепи значително административния си капацитет, но и да намали драстично предпоставките за корупция по високите етажи и да се бори ефективно с организираната престъпност.
Нужно е да се предприемат незабавни действия, тъй като сроковете за сключване на договори за някои от средствата наближават, а след изтичането на тези срокове България няма да може да използва тези средства. Необходимо е България:
• да укрепи административния капацитет за управлението на средства от ЕС, като гарантира стабилност, обучение и техническа експертиза на персонала. При назначенията на ръководни длъжности трябва да се избягват потенциални конфликти на интереси.
• да премахне съществуващите или потенциалните мрежи от конфликти на интереси в цялостното управление на средствата.
• да подобри надзора и прозрачността на процедурите за обществени поръчки на централно, регионално и местно равнище при стриктно спазване на приложимите правила на ЕС.
• да засили контрола върху законността и редовността на разходите посредством извършването на истински и редовни проверки и одити на място по всички програми за финансиране.
• да гарантира, че финансирането от ЕС е защитено и при необходимост, че изпълняващите или надзорните органи незабавно и директно издават разпореждания за обратно вземане на дадени вече средства, когато са установени нередности или измами.
• да уведоми незабавно Комисията за нередности или измами, независимо дали са потвърдени или има само подозрения. Трябва да се въведат ясни дефиниции за нередности и измами, както и инструкции за процедурите, които да бъдат следвани при уведомяването за тях.
• да вземе мерки за предотвратяване на нарушаването на поверителността и на неправилното предаване и изтичането на поверителна информация, за да се позволи правилният обмен на информация, който не възпрепятства разследванията и правните процедури.
• да вземе бързо предпазни, коригиращи или дисциплинарни мерки, когато това е необходимо, и да уведоми Комисията за тях.
• да надгради направените първоначално стъпки за подобряване на координацията между министерствата, между различните заинтересовани лица, както и между централните, регионалните и местните органи.
Наскоро бяха направени първи стъпки на национално равнище за справяне с тези сериозни недостатъци при управлението и финансовия контрол на програмите. Тези действия са положителни, в правилната посока и трябва да продължат. Комисията е готова да предостави съвети и да окаже подпомагане и подкрепа на България за решаването на тези проблеми. Тя приканва държавите-членки също да помогнат на България, като продължават да предоставят на страната независима експертиза на
високо равнище.
Веднага щом България вземе необходимите коригиращи мерки, за да подобри финансовото управление и затегне системите за контрол, Комисията има готовност да отмени решението си за отнемане на акредитацията на двете засегнати изпълнителни агенции – Централното звено за финансиране и договаряне и Изпълнителната агенция към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
снимка sxc.hu
24.07.2008 07:18
Ключови думи:
|