Ма̀дарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите релеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г.
 

Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на българската държава от ханския ѝ период. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан Тервел (701-721).
 

Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки с важни сведения за българската история. Проф. Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може "да стои във връзка с името Аспарух". Някои изследователи споменават и българските ханове Крум и Омуртаг.
 

Паметникът е част от голям античен археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до Мадарското плато на 431 м височина. Наблизо се намират и първите две български столици: Плиска и Преслав.
 

Мадарският конник е един от деветте обекта в България, включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.