Приключи националният литературен конкурс "Море", организиран от народно читалище "Св. св. Кирил и Методий" – Бургас и община Бургас. Съорганизатор на конкурса е Издателска къща "Знаци" – Бургас, медийни партньори - списание "Море", списание "Родна реч", списание "Изгрев", "Словеса" и http://www.chitalishte.bg/
Победителите бяха обявени в събота вечер в Художествена галерия "Петко Задгорски" (на ул. "Митрополит Симеон" 24) в морския град.

Конкурсът на тема "Море" като национален се организира за първи път, но с много силно участие, отбелязаха организаторите.

Конкурсът е за кратки литературни жанрове – стихотворение и есе и в него участваха 60 младежи от цялата страна на възраст от 15 до 25 години с общо над 100 творби.

Авторитетно жури в състав Пламен Дойнов, Керана Ангелова и Калина Тельянова определи и награди призьорите. Те са излъчени след оценка на критериите за високо качество и оригиналност на текста, лишеност от клишета, създаване на свеж неконвенциален език и на последно място – тематичност.

Призьорите в раздел "есе":

1 награда – Полина Цветанова – 20 г., Плевен

2 награда – Мартин Господинов – 18 г., Бургас

3 награда – Мария Ненкова – 20 г., Варна

Поощрения:

Пенка Ганчева – 19 г., Бургас

Стоян Райков – 17 г., Бургас

Живко Даракчиев – 21 г., Пещера

Призьорите в раздел "поезия":

1 награда – Виктория Лекова – 22 г., София

2 награда – Ксения Купенова – 17 г., Бургас

3 награда – Нели Иванова – 18 г., Плевен

Поощрения:

Анита Желева – 18 г., Бургас

Фани-Маргарита Йовчева – 18 г., Бургас

Голямата награда с пълно единодушие на журито получава – Мария Владимирова Рангелова - 16 г. от Пловдив

"Целта на конкурса "Море" е да бъде форум за изява на млади литературни таланти и да развива творческото мислене на младите хора като противодействие на негативните явления в обществения живот. Но този конкурс изпълни и най-важното си предназначение – да открива нови имена", заяви Пламен Дойнов.

"Наградените творби носят белега на ранна зрелост на своите автори", каза още председателят на журито.

"Благодаря ви, че ми позволихте да се потопя във вашето море", каза Мария, която получи статуетка и грамота от заместник-кмета на Бургас Йорданка Ананиева.

Издателска къща "Знаци" ще издаде до края на годината дебютна книга на Мария Рангелова.

Румяна Емануилиду, Словото

--------------------------------------------------------------------------------

Голямата награда - Мария Владимирова Рангелова 16 г. гр. Пловдив :

БИБЛЕЙСКО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ НА МОРЕТО

 
Слушай морето: как се разбиват вълните,

как се развихрят бурите,

и си помисли колко велик и могъщ трябва да е Бог, царят на бездънните океани...

Библия, Псалм 29

Днес отворих книгата на Господ точно на страницата, в която

морето се е отдръпнало

                                     и да преминат евреите.

Мама ми обяснява, че това е мястото, на което ще иде...

Трябва само да остарее още...

Да порасне брат ми.

Да оздравее.

И да престанат

да обикалят по световете.

Мама все не спира да казва, че и за нас небето ще се отвори...

Че Господ обича добрите (макар и да им помага рядко), но вижда всичко отгоре.

Трябва само търпение

      и много сила.

А молитвата идва после... Не дава знак, че ли е време. Просто някак си се разбира.

Заложено е в тайнствата

            на природата....

    И аз се затова все се моля тайно и гледам към облак.

    Тогава усещам

от кого вземам силата...

Всевишният изсипва

своята чаша отгоре,

а аз попивам всяка негова капка.

Само край морето

    акулите плашат... Лакоми са

и твърде алчни за всичко наоколо.

Делфините ме спасяват понякога - усещам почти невидимия им пояс и във него солените капки разцъфват във слово. Сигурно това е тайната азбука, която владее Господ, а пък майка ми кой знае защо я знае...

Любопитството ме изяжда и търся отговори отдавна, но не знам къде

       в Танах са написани... И пътепоказатели няма!

Може и в Тората да ги открия. Ала мама става загадка... За нея съм още недорасла клонка, която някога в дърво ще се разтвори.

Дотогава мама кода ще крие, защото знанието убивало и

            носело болка.

Не можело да се носи от всеки, трябвало сила....

Но и тя всички ни мами. Прави се, че има

          сила за трима ни, ала в душата й - сълзи - океани.

Щом усети, че започне отвътре да бушува вулканната болка, мама влиза в морето.

И приливът идва...

А майка ми на усмивка става.

Тогава всичко завършва гладко - като пясък, издухай от бриза....

    Живътът става прост

като сол....като рана...Нещата се правят по-лесно,

отколкото са ставали някога.

Защото знанието

се предава по пътя си...

      ... Богатство е ...

Но нали и царската дъщеря обичала като солта баща си, а той я пропъдил, дали я разбрали...

...А солта е за богоизбрани...

 
Обичам те, Господи, защото ме пазиш в беда,

дори когато от всички страни ме залива вода...

Библия, Псалм 18

 
2.

Аз съм корабокрушенец. Островът ми прилича на поничка, а отвътре глад ме дълбае.

Ще се пробия отвсякъде,

    ще потека като лейка, щом вляза в дълбокото...

Яде ми се -

    идва ми да гризна почвата под краката си и до крема да стигна набързо. Да го омета с лъжица лакомо и да загубя от сладост опората под краката си.

Тогава като Ной

ще потърся спасение

с два чифта обувки,

в сандъка на мама затворени.

Една за мъж... Една за жена...

От мокрото те ще се разтворят като захар във чаша... Ще дойдат други обувки...

Солта

ще проникне навсякъде в порите.

    А аз ще стоя на брега,

    веднъж превзела света откъм мама, в утроба, и ще гледам как пъплят крачета по пясъка...

А Мъртво море ще превърне солта си във сладко.

Ще стане крем -

пълнеж за поничка - остров.

Убежище на корабокрушенци,

   търсачи на знание. И солта ще вали като сняг над Юдея

А сняг там не е падал отдавна...

Само мама сънува във бяло. как светлее във блясък

      финикова палма.

Фурмите стават булки,

    а тя реди на наниз сто сватби в ръцете си

    и ги поставя във плато със смокини и ядки от орех.

Тя разбира живота

    и никне живот с мен и брат ми. както в древната притча

            за Господ, дето меси старателно

      снежна маса със пясък, а с дъха си оформя душа на човек, дал живот от реброто си в друг...

Риби знаят за древното и разказват по нейната рокля за всичко отминало... А тя свива шишове - не да пече въртеливи тела. Да ги стопли с пуловери зиме -да не са сополиви...

Кой да вярва,

когато не го е видял със очи?

Но вратата отвън караулно подпират ни риби. Нямат хлъзгава дреха, мируват във клас и с опашки

не режат водната торта. Устните им са отвързани...

Всеки трябва да види това. Магията става с тесто за понички.

Накисват се в морска вода,

плуват като салове

и стигат до моя остров...

Следва посвещаване

    в морската шир. Нептун постоянно на майка ми дарове дава. Постоянно я дебна, да открадна тайната -как става това пристрастяване в мокро. Повтарям думите й и пак не постигам много. А тя просто застава на брега

Морето спира бученето си, Пясъкът се отдръпва назад пред нея смирено...

И който търси Граала, разбира загадката...

- чашата на морето Господ поднася само пред устни на посветени.