- ­ Проф. Станева, много ли са “мъртвите” думи в българския език?

 - ­ Всяка дума е жива сама за себе си. Никола Костов в своята граматика казва, че речникът е като букет от изсушени цветя ­ те са красиви, но не носят мирис. По същия начин думите сами за себе си не могат да ни донесат това, заради което се създават. Те стават значими само в потока на речта. Така че всяка дума в определен момент може да влезе в употреба и отново да оживее. В този смисъл за мен понятието мъртви думи не съществува. Съществуват езикова система, езикови пластове, употреба на езика, която е разнообразна и когато това е стилистично мотивирано, ние можем да използваме всяка една дума. Но какво се наблюдава у нас? От една страна, речта на политиците, в която има две граници, а едната е силен стремеж към разговорност, за да се харесат на хората. Записала съм изказвания на политици, които нищо не казват, но го казват така простичко и ясно, че се харесва. Но ние имаме и изградени политици. При тях употребата на речта е такава, че се показва стремеж техният начин на изказ да се отличава от останалите прослойки в обществото, което ги отдалечава от слушателите и зрителите, но те казват същностни неща. Така че трябва да правим разлика между това какво казваме и как го казваме. Затова в лингвистиката говорим за поетически език. Там е важно не какво казваш, защото темата за любовта е вечна, а как го казваш. Докато във всекидневната реч ние всички употребяваме езика, но имаме различни цели и от там използваме различни изразни средства.

­  - Сега има различни прослойки в обществото, които използват ограничен брой думи. Може ли да се избегне този вакуум?

­  - Това е социолингвистичният аспект на нашата реч. При децата например има асиметрия. Те използват много модерните технологии, като интернет, скайп, чат, но в същото време много малко четат книги. Затова сме им в дълг ние, семейството и училището. Много по-добре е на детето да подарим една книга, отколкото електронна игра. Но трябва да отчитаме и реалностите. Трябва да се търсят такива начини и средства, че да съчетаваме интереса към играта, телевизията с възможността детето да обогатява своя речник. Аз например прочетох всички книги за Хари Потър, за да мога да общувам с внуците си. Постарах се да събудя у тях интереса и да им покажа, че българският език е много богат. Сега те разбират, че това, че владеят чужди езици, намалява възможността да използват богатството на българския. В този смисъл не трябва да укоряваме децата, заради желанието им да бъдат като всички. Затова те ще гледат шоупрограмите с ужасна реч още ползват и интернет. Ходила съм в интернет зали и съвсем съзнателно наблюдавах дали някое дете не чете нещо върху компютъра, но всички играеха.

 - Не е страшно, че децата имат беден речник, защото той се обогатява. По-страшно е, че медийните личности, политиците или държавниците имат беден речник. Правила съм изследване на речника и на депутати, и на министри и на президенти. Там нещата са много тъжни. Българският език е много богат, а в потока на речта всяка дума може да придобие нови значения. По принцип в живота си човек използва активно около 2­3 хил. думи, каквато и професия да има. Към всички останали думи той прибягва, когато има необходимост. Богатството на нашия език е, че той е стилистично разклонен, мотивиран и във всяка сфера можем да използваме различна лексика. Изискванията и за юристи, и за журналисти са непрекъснато да обогатяват речника си, защото има от какво да се учим. Не мисля, че е страшно, че в млада възраст децата използват жаргонни думи и чуждици. Това е вид реакция към обществото. Ако трябва да се работи, то това е най-вече с нашите учители по български език и литература да обогатяват своята реч, за да предават това на учениците.

 - ­ Застрашително ли е масовото навлизане на чуждиците в нашия език?

­  - Аз не обичам тази дума, защото няма език, който да е затворен в себе си. През 1968 г. Франция прие закон срещу английските думи, но той нищо не промени. В компютърните технологии изцяло се използват английски думи, така че е невъзможно това да се избегне. Няма език без чужди думи, особено сега в глобализиращия се свят. Но в същото време е важна мярката. Няма лошо, ако го правим с мярка и мотивирано. Например във вестник “Капитал” чуждиците се изписват дори на английски, но той се чете от определен кръг хора, които ползват езика. Но в една масова медия е допустима употребата на чужди думи само тогава, когато се налага стилистично.

­  - Необходим ли е закон за българския език?

­  - В две народни събрания имаше проект за българския език, даже аз също работих по един от тях. В него имаше оценки на Института по български език, на СУ и други институции. Не може със закон езикът да се регламентира. Езикът е жива система, той си има свои вътрешни закони, непрекъснато е в еволюция и не може със закон да се регламентират неговите развойни процеси. Но може да се търси мярка в закон за регламентиране на употребата на езика, главно във връзка с възпитанието и запазване на българската идентичност, особено сега, когато сме част от ЕС и глобализиращия се свят. Имам предвид надписите по заведенията и улиците, които не са български, както и използването прекалено много на чужди думи там, където не е необходимо. Лично аз не приемам думите фен или пиар например, които звучат дори грозно. Необходима е институция, която да следи за употребата на езика в медийното пространство, да прави корекции там, където е необходимо, когато се използва вулгарна, агресивна реч и особено когато трябва да се противопоставят на идеен противник персонално. Всъщност тази агресия, която съществува в живота, се пренася и в езика, а това е недопустимо. Така че в това отношение може да се създадат изисквания, които да бъдат част от запазване на културната идентичност на нашата нация, което е много важно в съвременния свят.