Аз мисля, че най-малко на президента Първанов трябва да обяснявам каква трябва да бъде позицията на България спрямо Македония, тъй като той не по-лошо от мен в исторически план познава общата история на двете страни

 - Г-н Каракачанов, доволен ли сте от реакцията на македонския президент Бранко Цървенковски по въпроса за отношението към гражданите на Македония с българско самосъзнание?
- Не съм доволен от отговора на Бранко Цървенковски, защото той се опитва пак да се изсули и да се измъкне, както се казва по народному. Тук въпросът не е само до събарянето на паметника на Тодор Александров. Тук въпросът е до цялата репресия, която се стоварва върху българите в Македония и тези, които се заявяват като такива. Това е проблемът на Македония. Събарянето на паметника е символично, това е чисто физически акт на “приятелско отношение”. Но цялата тази истерия около паметника беше придружена с викане в полиция, психически тормоз, вече двама души са уволнени от работа във Велес. Едната жена е учителка и тя е уволнена за това, че мъжът й е присъствал там. На Бранко Цървенковски отговорът му е абсолютно незадоволителен.
- От друга страна, за първи път България изразява подобна позиция към настроенията в Македония на такова високо ниво.
- За първи път български президент директно заявява позиция, че историята трябва да се чете, че тя е обща и не трябва да се разделя.
- Да, но как си обяснявате тази конкретика от страна на президента Първанов?
- Тази позиция отдавна се очакваше, защото политиката на Скопие вече мина всякакви граници с антибългарски измерения. Там има не само медийна истерия, но и чисто полицейски произвол, административен натиск върху българи в Македония. Беше крайно време българската държава да заеме ясна, категорична и твърда позиция. Аз приветствам тази позиция на българския президент.