Българските управляващите страхливо изчакват обща позиция на ЕС

Историята помни доста случаи, когато събития, обявени за начало на нова „светла” ера, всъщност са се оказвали пролог към големи трагедии. Достатъчно е да припомним, че мнозина са наричали Първата световна война „войната, която ще сложи край на всички войни”. Или триумфа, с който Чембърлейн е размахвал текста на Мюнхенското съглашение, обещавайки „мир до края на живота на това поколение”. Един от самотните гласове, противопоставили се на такъв тип еуфория, е този на Чърчил, предупредил: «Сега избирате чест вместо война, утре ще сте без чест и във война!» Тези дни именно въпросната реплика на Чърчил бе цитирана от известен чешки политически коментатор, който направо заяви: «ЕС се е побъркал по въпроса за Косово».

На фона на тези и много други уроци на историята не може да не прави впечатление липсата на официална позиция от страна българските институции, които страхливо изчакват формирането на някаква невъзможна обща позиция на Европейския съюз. В същото време напрежение и опасения очевидно има, което личи от разнобоя в изказванията на представители на тройната коалиция. Соломон Паси почти заплака от радост (както постъпва при всяко американско решение) и видя в едностранно обявената косовска независимост «край на нестабилността». Представителите на БСП намекват за рискове и опасности, но не казват нищо конкретно. Президентът Георги Първанов, на който обикновено трудно му се затваря устата, сега мълчи като риба.
Но проблемът не е в липсата на думи, а в очевидния дефицит от идеи, анализи и готовност за действие от позициите на нашите, български национални интереси. А че ще се наложи да се действа, личи дори само от факта, че правителството на Косово е поискало помощ и то часове след като се обяви независимостта. Става дума за доставки на ток, храни, лекарства и транспорт. По-конкретно, екипът на Хашим Тачи се е обърнал към българското правителство с предложение наши транспортни фирми да поемат доставките за Прищина. Някои представители на бизнеса побързаха да обявят, че «обявяването на независимостта е крачка напред за инвеститорите, за хората, които търгуват и в момента с Косово», макар и с уговорката, че особено важно е страната ни да има подписани документи с Косово, «защото това ще позволи част от огромният паричен поток, който тече там, да бъде усвовен от нашите фирми».
Толкова безоблачно ли е обаче небето над Балканите, а и над целия Европейски съюз след обявената независимост? Уви, не.
На първо място,

Перспективата не е толкова розова