Докато в съвременния празничен календар на България втори февруари носи анекдотична окраска, то в древното прабългарско село Еркеч (Козичино, Бургаска област) и в повечето заселени от него вайковски села този ден се отбелязва особено тържествено като празник на момчето. Празникът е тържество на мъжкото начало в живота и се нарича петловден. Наред с доказаните от науката характерни елементи в езика, фолклора, топонимията, топографията и етнографията на Еркеч, този празник, както и съхранените автентични обичаи са поредно доказателство за древността на това селище. И още нещо. В Еркеч любовта към момчето, към мъжкото начало в живота е издигната в култ. Това се потвърждава от факта, че петльовден е празник на майката, родила момче, но практически се утвърждава и прославя момчето, бъдещия мъж-закрилник. Даже в песните на най-тържествения празник на девойката – лазарито, този мотив преобладава. В една от най-лиричните и прочувствени лазарски песни “Сиви гриви гълъби” певецът се обръща към птиците и ги пита, като летят далече, дали са видели какво прави царицата. И отговорът е, че тя също е родила момче, на което се радва, грижи се за него както всяка еркечанка, пее му песни и му шие шапчица “ут девет варви алтани”.

      Историята на петльовден е свързана със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

      Подготовката за петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, за разплод и втори за петловден. За тези два петела се полагат особени грижи и те са на специален усилен хранителен режим. Празникът се предхожда от основно почистване и измитане на къщата и двора. Жените се изкъпват и пременяват. В подготовката влиза направата на баница, сваряване на “цялото” – петела, направата на свещи и специална каделка, която се подарява на бабата.

      Всяка млада жена, особено която се е сдобила с първа мъжка рожба, става много рано на този ден, заколва определения петел и го сварява цял, точи кори, прави зелник /еркечка баница/. След като се подготви, пременена празнично, взима по едно шише вино и ракия и отива при своята “акушерка” - баба. Чест и гордост е за всяка млада съпруга да отиде и първа да поздрави своята баба. Затова на петльовден булката, заедно с мъжа си, отиват да подадат на бабата, да й целунат ръка, да се поклонят пред самия акт на раждане на продължител на рода и да се повеселят заедно.

      Петльовден съдържа и други характерни особености: петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче, но “куят нема мумче не си коли петела, ам гу носи дет има момчета, там да й гу заколят”; с кръвта, както се е правело по-рано, се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания. Петелът се вари цял или се готви с булгур на яхния. Зелникът се приготвя от булгур и сирене. За пиене се подготвя подсладено “греяно” вино, подправено с парлив и черен пипер. Младите булки, които все още нямат деца, на петльовден, не ходят. Така постепенно прииждат и се събират всички булки, които имат пълна свобода на този ден. Слагат донесеното на трапезата, нахранват се, пийват си и започват танците и хората.

      Следва да подчертая, че думата булка в Еркеч се употребява в смисъл на булка под було, млада жена, току-що омъжена, булки са и всички снахи, независимо от броя на децата, които вече имат. Снахата се нарича булка от свекървата, докато последната е жива.Тържеството на този ден е лишено от непристойните приказки, закачки и танци, каквито се срещат на Бабинден. Хора` и танци се играят както в дома, така и пред къщата на бабата. Когато вървят по улиците, жените, съпровождани от гайдата, пеят наситени с лиризъм песни, чийто основен мотив е момчето и мъжът или са посветени на верността на еркечанката. Такава е често изпълняваната песен: “Тудоро, зиленъ горо,// Тудоро, заспалъ ли си,// или си Бая чакалъ,// дур иди Баю на Стамбул,// дур иди и да си доди”.

      Празникът завършва късно през нощта, а понякога се осъмва сред веселби и закачки в къщата на бабата. При договореност и за да се съберат повече участници във веселбата, мястото на тържествата може да се премести в читалището или в хоремага.