Европейският парламент прие с 581 гласа "за", 19 "против" и 17 "въздържали се" доклад за черноморската регионална политика, който изтъква водещата роля на България, Румъния и Гърция като държави-членки на ЕС в региона за насърчаване на задълбочено сътрудничество. Докладът подчертава, че новият подход в черноморската регионална политика не трябва да бъде ограничен до икономическото сътрудничество. От съществено значение е създаване на зона с устойчива демокрация, където се спазват човешките права и върховенството на закона. Парламентът подчертава, че Черноморският регион се нуждае от по-последователен, устойчив и стратегически подход, "който да доведе до създаване на черноморска политика в съчетание с политиката на Северното измерение и евро-средиземноморското партньорство".
Парламентът призовава Комисията да осигури първоначална оценка на черноморското взаимодействие през 2008 г. и да представи конкретни предложения за подобряване на регионалното сътрудничество и реалното партньорство в Черноморския регион. Според депутатите участието на Турция и Русия “по конструктивен начин заедно с всички други крайбрежни държави е от значение за успеха на черноморското регионално сътрудничество."

Докладът подкрепя създаването на зона за свободна търговия. Румъния, България и Гърция, в качеството си на държави-членки на ЕС от Черноморския регион трябва да имат водеща роля за подобряването на регионалното сътрудничество, се казва в доклада. Изтъква се специалната роля на тези държави-членки за трансфера на знания и ноу-хау посредством програмите „Twinning”, „TAIEX” и „Sigma”. Депутатите одобряват удвояването на предоставените финансови средства по Инструмента за европейско добросъседство и партньорство за финансиране на трансгранични проекти и изброява областите, в които сътрудничеството е необходимо. Например, ролята на ЕС за преодоляване на неразрешените конфликти и създаването на нова инфраструктура и надеждни транспортни коридори, които ще диверсифицират както доставчиците, така и маршрутите, като енергийния коридор през Каспийско и Черно море, газопровода „Набуко“, нефтопровода „Констанца-Триест“ и нефтопровода АМБО, както и други планирани проекти за пренос на газ и нефт през Черно море, а също и проектите ИНОГЕЙТ и ТРАСЕКА, свързващи регионите на Черно море и Каспийско море.
Членовете на ЕП изразяват дълбоката си загриженост за екологичното състояние на Черно море и на река Дунав и нейната делта. Според тях е необходимо ускорено прилагане на многостранните споразумения в областта на околната среда в региона и от включване на екологична оценка във всички регионални проекти. Специално внимание се обръща на делтата на река Дунав, "в която се намират уникални местообитания за различни видове флора и фауна."
Докладът призовава за развитие на българските пристанища Бургас и Варна, както и на румънските Констанца и Мангалия с цел по-добър достъп на ЕС до Черно море. Същото се отнася и до пристанищата, намиращи се в устието на река Дунав.

По време на дебата по доклада за нов регионално-политически подход за Черно море на пленарната сесия на Парламента в Страсбург, бургаският евродепутат Румяна Желева подкрепи инициативата на Европейската комисия за укрепване на сътрудничеството в Черноморския регион посредством допълване на съществуващите двустранни политики с нов регионален подход. Тя отбеляза, че с присъединяването на България и Румъния към ЕС, Черно море доби ново стратегическо значение за всички страни-членки и за водените от Съюза политики и отстоявани принципи на политическо действие и стратегическо планиране.
"Обръщам се към Комисията с настояването да призове националните правителства в случаите на реализация на големи инфраструктурни, енергийни и екологични проекти, повлияващи поминъка, здравето и качеството на живот на гражданите в населените места и общините, където тези проекти ще се реализират, задължително да предоставят на местните общности информация за техническите параметри на проектите, съотнесени към най-високите световни стандарти, приети за подобен род проекти", заяви Желева.

Тя изрази дълбока загриженост за състоянието на Черно море, което е засегнато от безконтролно замърсяване, утежнено от многобройни екологични катастрофи. Желева настойчиво призовава за извършването на независими оценки на въздействието на изграждането на нова нефто- и газопреносна инфраструктура върху околната среда и обществения живот на гражданите и за доклади на националните правителства за възможните вреди от подобни проекти, представени за обществени референдуми и дебати. Такъв е случаят с проекта на българското правителство да изгради петролопровод Бургас-Александруполис. В пълно съответствие със застъпените в доклада принципи за осигуряване на устойчиво развитие и за преодоляване на екологични катастрофи и в контекста на последните два трагични инцидента в района на Керч от миналия ноември и от първата седмица на новата година, е необходимо да се създаде механизъм за зачитане интересите на местните общности в крайбрежните общини, когато съществува заплаха за чистотата на Черно море, за поминъка и качеството на живота на гражданите в тези населени места.