- Има ли България изгода от петролопровод, който да свързва Бургас с Александрупoлис или най-крупният мегапроект може да се окаже поредният паметник на инертността и безхаберието?
- Имат ли полза туроператорите, хотелиерите, Общината, бизнесмените и гражданите на Бургас от тръба, която да минава през града ни?
- Има ли вероятност европейските милиони да потекат към страната ни или бедните мечтатели пак ще се разминат с реалността. Реалността, в която губещите могат да се окажат всички, които милеят за интересите на Бургас и на България.
- Кой ще прибере печалбата или рушвета?
- Кой ще гарантира, че „черното злато“ няма да се окаже наистина черно за родната ни индустрия?
Отговор на тези въпроси ще се опита да ви даде екипът на RN MEDIAGROUP със серия от статии и репортажи, за да можете Вие, нашите читатели и зрители, да прецените сами – ДОБРЕ ЛИ Е ДА ГО ИМА „БУРГАС- АЛЕКСАНДРУПОЛИС“.
* ФАКТИТЕ „ЗА“:
- България ще се превърне в могъщ политически фактор.
При условие че енергоносителите, които Западна Европа купува, минават през територията на нашата страна, то тя ще може да използва този коз при сключвана на бъдещи договори с геостратегическо значение.
- Националната ни сигурност ще е гарантирана.
Двете страни на договора за продажба на енергоносители (Русия и западноевропейските държави) ще имат интерес на територията на България да бъде спокойно и да няма военни действия. Русия – за да си продава нефта, и Западна Европа - за да си купува енергия.
- В републиканската и в общинската хазна ще влязат много пари.
За „скъсаната“ българска икономика ежегодна финансова инжекция ще се отрази много здравословно. Транзитните такси от петролопровода ще бъдат стабилен приход и за републиканския, и за общинския бюджет, което ще даде възможност да се увеличат заплатите и жизненият стандарт на българите. Средствата ще бъдат използвани и за инфраструктурните проекти по Черноморието. Ако например в Бургас се построи морска гара, това ще бъде добре за българския туризъм. Но някой пита ли се откъде ще се намерят пари за такива проекти? Не е ли сега времето да искаме средства за бургаската инфраструктура?
* ФАКТИТЕ „ПРОТИВ“:
- Петролопроводът може да ни донесе екологична катастрофа
Може ли тръбата да е „златното яйце“, което да помогне на бургазлии да се усмихват като петролни шейхове край красивите, но пусти плажове? Ако си спомним трагедията с руските танкери в Азовско море и тоновете мазут, които преди около месец убиха чайките и рибата, може да сънуваме кошмари, но ужасът да ни тресе вечно.
- Петролът може да унищожи туристическата индустрия
Освен туристите мазутът може да изгони дори и гларусите. Дали всички вкупом тогава няма от мъка да запеем онази популярна песничка на Ева и Гого за цацата? Липсата на прозначност и патологичното желание на управляващите „да вземат нас за риби“ прави българите подозрителни и като стари кораби с изпокъсани платна децата ни продължават да се люшкат по вълните на съдбата.
Единствената ни утеха остава, че тръбата, която ни свързва с европейска Гърция, ще бъде проектирана по стандартите на ЕС. Как обаче те ще бъдат приложени в страна, където корупцията е начин за оцеляване? Това дава и надежда, че европейските критерии за качество ще бъдат приложени на наша територия и ако бог е благосклонен към нас и ние си вършим съвестно работата, няма да се стигне до петролни разливи.
* Има ли смисъл бургазлии да участват в референдум?
Какво можем да променим с гласа си, след като някой друг вече е решил, че тук ще минава тръба?
Не е ли референдумът само едно средство за евтин популизъм?
Наскоро председателят на Общинския съвет Валери Симеонов обяви, че 70 000 лева ще бъдат осигурени за допитването до народа. Какъв е смисълът да се дават тези пари от кастрирания Общински съвет?
Кои са фирмите, които имат интерес да финансират един безсмислен референдум?
Не прозират ли зад тях корпоративните им интереси?
Отговорът на тези въпроси ще намерите на страниците на „Компас“ и в предавания по Канал 0 тази седмица. Надяваме се, че отново ще успеем да ви помогнем да намерите верния път, защото истината е само една – Бургас е нашият дом и от петролопровода зависи бъдещето ни.
Паметник ли ще е тръбата?
Заместник държавният секретар по европейските и евроазиатските въпроси на САЩ Матю Брайза изрази съмнение, че Русия разполага със суровината, която да осигури запълняемост на тръбопроводите Бургас-Александруполис и "Южен поток". Пак според него руско-италиански проект, който също се очаква да минава през България, може да е много успешен, но е вероятно и изобщо да не се реализира, защото Москва не разполага с необходимите ресурси.
Дори и да приемем думите на американския вицесекретар като брътвежи на един недостатъчно информиран русофоб от канцеларията на Буш, не е зле да си зададем въпроса защо за най-големите енергийни проекти, които вълнуват всеки българин, няма яснота. Никой не знае откъде ще дойде суровината. Може да е от Сибир или пак да е от Централна Азия, може и петролът изобщо да не текне към ЕС. Въпреки многото находища на нефт и газ, с които разполага Русия, Москва няма да усвои техните ресурси в близките няколко години и трябва да вложи сериозни инвестиции в развитието на вътрешната си мрежа, за да може да осигури капацитета на всички планирани тръбопроводи до Европа, минаващи през различни маршрути, обяви Матю Брайза. Ако тази мрачна прогноза се сбъдне и нефтопроводът остане празен, Бургас ще има най-скъпия паметник.
ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ КОМПАС
12.12.2007 04:53
Автор: * RN MEDIAGROUP търси истината за Бургас-Александрупoлис