Екологичната катастрофа в Керченския пролив- една изключително тежка драма за хората и природата - налага още веднаж да се преоцени решението за приемната част на двата петролопровода - Бургас Александруполис (БАП) и Бургас - Влъора (АМБО).Политическите становища на много от партиите и кандидатите по време на местните избори, а и преди това за европарламент в определен смисъл предизвикваха общественото мнение с различни идеи - за референдум, за екоакции "против" , за обществен дебат по проблема.Вестник "Фактор" публикува веднаж точната формулировка на проблема и постави началото на тази дискусия.Днес, когато на много проекти за развитието на Бургас се поставя началото, струва ми се не е излишно обзначим отново какъв е точно проблема и как той трябва да се реши.Това - на експертно ниво, безникакви популистки нюанси, защото популизма тук може да ни изиграе много лоша шега!
Нека да припомним още веднаж какво представлява предлаганият сега вариант за входно съоръжение на тръбопровода БАП. Вариантът използувана метода SPM (Single point mooring) , при който в Бургаски залив ще бъдат разположени една или повече плаващи платформи- буйове. Танкерите, транспортиращи нефта, ще се швартоват (завързват) за тези буйове и ще разтоварват превозвания нефт, който по подводен тръбопровод ще достига до брега.
Този метод е успешен при други навигационни, географски и хидрографски условия. В Бургаския залив предлаганите входни съоръжения ще бъдат една екологична бомба със закъснител, която ще заплашва околната среда и туристическата индустрия не само в границите на залива, но и в целия регион между Несебър и н. Маслен нос.Представети си ситуацията като в Керченския пролив, нещо напълно възможно и в Черно море...
Да припомним -какви са недостатъциге на одобрения способ?