По повод днешния Световен ден на архитектурата, Сграда.сом разговаря с арх. Петко Йовчев – председател на Камарата на архитектите в България
Sgrada.com: Има ли основание да празнува днес българският архитект?
Разбира се. Българските архитекти са част от световната архитектурна общност и с право могат да нарекат този празник и свой. Искам да подчертая, че това е празник не само на архитектите, но и на тези които „ползват” архитектурата, т.е. на всички нас, защото архитектурата е израз на материалната култура на дадено общество и своеобразен тест, къде се намира това общество в момента.
Sgrada.com: Темата на събитието тази година е „Архитектура с нулево излъчване на СО2”. В тази връзка кога очаквате в България да бъде построена първите подобни сгради?
Архитектите имат сериозно предизвикателство в лицето на вредните емисии, които се отделят при строителството и експлоатацията на сградите. Едно от решенията е създаването на т.нар. „интелигентни сгради”, които в идеалния случай би трябвало сами да произвеждат необходимата им енергия или поне максимално да намалят консумацията на същата. В това се включва също съхраняването на топлинната енергия, пречистването на водните ресурси, технологизирането на сградата, така че когато има налична слънчева светлина например, щорите да се отварят или затварят, в зависимост от това, дали е необходимо сградата да се затопля или охлажда и по този начин да се подпомага работата на климатиците.
„Екологичните” сгради са едно наистина голямо предизвикателство пред съвременната архитектура. В по-развитите страни, които могат да си позволят да отделят необходимия ресурс, разрешаването на този проблем е залегнало като държавна политика. Давам за пример Германия, където при строителството на обществени сгради като училища или библиотеки, трябва задължително да се ползват поне 30% енергоспестяващи технологии, което включва монтирането на фотоволтаични елементи на покривите, използването на технологии и материали, които съхраняват топлината в сградите, следенето, какво се изхвърля от сградата с отпадъците и други.
Съществена част от решението на проблема с парниковите емисии са строителните материали, които трябва да имат ниски излъчвания на вредни вещества. За пример – в повечето развити страни бяха забранени доста строителни материали, които не отговарят на това изискване.
Българските архитекти са подготвени както в технологично, така и в интелектуално отношение да създават такива сгради, има вече дори някои плахи опити от по-сериозни частни инвеститори, но трудно може да се говори, че скоро в България това ще стане масова практика. Вълната няма да ни подмине, но въпросът е, кога ще станем достатъчно стабилни в икономическо отношение за да можем да си позволим като държава да инвестираме в разрешаването на този проблем.
Архитектът е първото и последното звено в решаването на проблема със замърсяването. Първо, защото той е призван да пропагандира създаването на екологични сгради, защото той познава съответните технологии. От друга страна има още два елемента, които определят строителството на такива сгради. Първият е чисто законов. Казах ви, че в развитите държави има съответна държавна политика. От друга страна, такава политика може да бъде провеждана, когато има необходимия ресурс. След това идва ангажиментът на инвеститора. Тук трябва да отбележим, че създаването на една „зелена” сграда с около 30% по-скъпо в сравнение с изграждането на конвенционалната сграда.
Дългосрочната идея при това строителство е, в рамките на 10-15 години „зелената” сграда да възстанови средствата вложени в енергоефективни технологии. За съжаление в момента в България са малко инвеститорите, които могат да си позволят подобни инвестиции. Въпреки това, като цяло аз съм оптимист, първо, защото стандартът у нас постепенно ще нараства и второ, защото енергоефективните технологии с течение на времето поевтиняват.
В заключение държа да подчертая, че отделянето на средства за енергийна ефективност и екологично строителство е своеобразен тест, доколко тази държава се грижи за здравето на населението си и може да мисли в перспектива.
Sgrada.com: Светът се глобализира, архитектурата също – Заха Хадид, Франк Гери, Норман Фостър и други големи имена оставят своя „отпечатък” по целия свят. Няма ли опасност да се изгуби националната идентичност на архитектурата?
Историята на архитектурата е доказателство, че тя винаги е била едно глобално изкуство. Ще дам пример със сградите, строени в Древна Гърция и Рим. Тази архитектура е взаимствана в Америка, Африка, а също и при създаването на неокласицизма. След това идва барокът с неговите френски представители и образци, който можете да видите по целия свят, включително и в Азия. Обратно – елементи от китайската архитектура можете да видите в Европа. Така че подобен обмен на идеи в архитектурата винаги е съществувал през вековете без от това да пострада уникалността на архитектурата.
Разликата днес е, че заради информационните технологии този обмен е значително по-динамичен и се създава впечатлението, че архитектурата в целия свят се уеднаквява.
Що се отнася до архитектите, за които споменахте, да сте забелязали техни произведения да се повтарят? За една държава е въпрос на възможности и чест да покани такъв изявен и доказан архитект да проектира там. Това автоматично причислява тази държава към местата, които си струва да бъдат посетени, така както можете специално да отидете в една държава за да видите произведения на Леонардо да Винчи, без задължително тази държава да е Италия.
Интересен факт, който за съжаление не е популяризиран достатъчно е, че българските архитекти имат значителен принос към световната архитектура по отношение на функционалността на къщите. Може би 200 г. преди Ренесанса в Италия, в българските къщи е имало тоалетни и бани, нещо, което се появява значително по-късно в т.нар. цивилизовани държави.
02.10.2007 10:29
Ключови думи:
|