Денят на народните будители е български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.

Денят на народните будители е български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.
В новоосвободена от турско робство България както интелигенцията, така и масовият човек съзнавали подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искали да отдадат заслушената признателност към народните будители не само като кръщават улици и читалища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на Народното просвещение на България внася предложение в Министерски съвет за определянето на първи ноември за Ден на българските народни будители през 1922 г. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1921 до 1945 г. е общонационален празник.
След дълго прекъсване със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на : Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.