Кой плете мрежата на рибарите
Ще изключват земите в Ченгене скеле от горския фонд
Наскоро рибарите от Ченгене скеле поискаха специален закон за селището край Бургас. Те изпратиха поредните си жалби до президентството, парламента, премиера Сергей Станишев и министър Асен Гагаузов.
Формалният повод за поредния протест е, че вече два месеца живеят без вода. Това тероризиране периодично се повтаря от години. Селището не се узаконява, а около него върху общински и държавни земи израстна цял незаконен град. Естествено, не без мълчаливото съгласие на съответните управленски и контролни органи.
Рибарите, някои от които живеят целогодишно със семействата си в селището и за които рибарството е поминък, се жалват, че малки деца и болни хора са принудени да носят с бидони и кофи вода за пиене и миене отдалече. А водата е спряна заради неизяснения статут на селището.
Служители на Районата дирекция по национален строителен контрол /РДНСК/ в Бургас започнаха да връчват заповеди на собствениците на баровските вили, с които ограничават достъпа до незаконните постройки. Незаконното мегастроителство по пътя за нефтена база в Парк “Росенец” се захранва с вода от така нареченото «Рибарското селище» и предписанието на РДНСК спря кранчето за всички.
Друг въпрос е доколко са законни и част от «рибарските» къщи. Самите рибари споделят, че между тях има такива, които риболов са гледали само по филмите. Достатъчно било да се сдобиеш с лодка, за да получиш статут на рибар и право да строиш в селището.
Около 1000 плавателни съдове има регистрирани в Ченгенето, 500 са къщите, от тях 250 са масивни постройки. С адресна регистрация в рибарско селище “Ченгене скеле” се водят 270 души, от тях 170 са постоянно живеещи и нямат друго жилище.
В края на януари Общинският съвет в Бургас взе решение да започне процедура по замяна на 287 декара общинска земя край Банево със земи от държавен горски фонд в «Ченгене скеле». Така за втори път тръгна процедурата по узаконяване на селището. Преди три години местният парламент беше дал съгласие да се осъществи замяната, но тя бе стопирана от областния управител Иван Витанов.
«Узаконяването на сградите беше стопирано, защото липсва Подробен устройствен план /ПУП/», уточниха от областната администрация. За да бъде изготвен такъв план, би следвало да започне замяна на земята, като в същото време е необходимо и съгласието на Регионално управление на горите /РУГ/. От РУГ обаче продължиха да спорят за обема на земите, които трябва да се заменят. Оттам искаха общината да даде повече декари, а да получи по-малко, защото земята в Ченгеното е на брега на морето и е по-скъпа.
Общинските съветници задължиха администрацията да определи точните граници на новото селищно и да се реши дали скъпите вили по пътя към Нефтената база ще попаднат в тях. Те дадоха съгласието си да бъде създадено и селищно образувание с местно значение и с име «Рибарско селище в местността Ченгене скеле». Това решение отново бе оспорено от сегашния областен управител Любомир Пантелеев.
Администрацията внесе преди дни предложение в МЗГ да бъдат отделени от държавен горски фонд само 85 дка земя – тази около двата канала, където са базирани рибарските лодки и процедурата е задвижена, твърдят оттам.
Проблемът с неясният статут на Рибарското селище е повече от 32 години. През 1974 година бургаските рибари са изместени на 15 км извън Бургас, заради неизбежното разширение на Пристанище Бургас. Има заповед още от 20 март 1990 година № РД 0912 на тогавашния Областен народен съвет за проектиране и изграждане на Рибарско селище по предназначение, но са били направени само каналите за лодките.
А през 1991 г. в този район с Постановление на Министерски съвет са раздадени парцели «за самозадоволяване». Повечето са раздадени без документ и без за тях да е заплащан наем. Това е констатирано в доклад, изготвен от Инспектората към Министерство на земеделието и горите през 2002 г., с който доклад е запознат и тогавашният министър на земеделието Мехмед Дикме.
Постепенно около двата канала, където са базирани лодките, започват да се изграждат масивни къщи. На преден план е къщата на местен бос, който се занимава с изкупуването на рибарска продукция и за когото рибарите твърдят, че уреждал кандидатите за имоти.
От 1992 г. Горското ведомство и общината уж преговарят как да узаконят рибарското селище, но не са се споразумели и досега. Междувременно всяка година нови незаконни постройки и цели квартали никнат около бараките и къщите на рибарите. Така вместо да се узакони селището на рибарите, незаконното строителство се вихри пред погледа и на бургаската община, и на горското управление, и на РДНСК и РИООС. И става въпрос не само за мълчаливо съгласие, а и за съдействие. Защото това строителство вече е с размерите на масов грабеж.
Администрацията:
Инж. Стойко Стоянов – началник на Регионално управление на горите:
За незаконното строителство да отговаря РДНСК
На среща, която проведохме преди дни с представители на областната управа и общината се взе решение да стартира процедура по изключване на земите от Държавен горски фонд. Етапът на предварително съгласуване вече мина, институциите са дали съгласието си и преписката е задвижена. Общината обаче предложи да се изключат само около 85 дка – територията около каналите, където е Рибарското селище. С две думи: тези, които са построили незаконни къщи и вили извън селището, да се спасяват. Те също са върху горски фонд.
Така че има още територии, които не влизат в предложението на общината и аз писах за това до областния управител и кмета. Въпросът може да се реши с добрата воля на всички. Ако процедурата приключи бързо, за около половин година, тогава истинските рибари могат да получат статут.
Колкото до това, че местата бяха застроени, преди да е минала процедурата, за това трябва да отговаря РДНСК. Ние сме им изпратили 70 акта, но нямаме правомощия да събаряме сгради. Истината е, че повечето актове са съставени на някакви работници, защото истинските собственици са «скрити дълбоко».
Красимир Николов -зам. кмет по териториално и селищно устройство на община Бургас:
Миналата седмица водих разговори в Министерство на земеделието и горите /МЗГ/ в София и официално внесох искането на община Бургас за безвъзмездното изваждане на територията от държавния горски фонд. Не става въпрос за незаконното строителство в Ченегене скеле, а за тази територия, която е определена по предвижданията на общината за Рибарско селище. Или за територията около каналите - това са около 80 декара.
От страна на министерството беше изразено много сериозно желание за оказване на пълна подкрепа в това наше искане, като процедурата е започната. Очакванеме контретни резултати още през тази година.
Карамфилка Атнасова - главен архитект на община Бургас:
Узаконяване вече не може да се направи
Каквото и да правят община, областна управа и държавата в лицето на различните министерства, каквито и преписки да се водят за тази земя, това не помага на незаконните строежи да се узаконят. Напротив - тази разработка, която ще се прави, обхаваща територия, която е извън тази с незаконните постройки - това е само около каналите. Всичко, което е констатирано като незаконно, трябва да се премахне.
При нас идват засегнати, които казват: ”Нали ще правите разработка, която ще даде възможност за узаконяване на сградите?”
Узаконяване вече не може да се направи! В закона не е предвиден ред за узаконяване на сградите...
На този етап общината действа само за една територия, която да развие като Рибарско селище по предназначение.
Ганчо Тенев – управител на ВиК – Бургас:
Спрели сме водоподаването, заради заповед на РДНСК. Когато постройките станат законни, тогава ще им пуснем водата.
Георги Дракалиев – общински съветник:
Бургас има нужда от Рибарско селище, но няма нужда от незаконна вилна зона.
Рибарите:
«Това е най-голямото рибарско селище в държавата, имаме дори параклис, а нямаме статут.»
«От 1990 до 2002 година никой не ни попита защо се извършва строителство, а сега искат да ни събарят.»
«През 2002 година общинската администрация започна да издава констативни протоколи за незаконно строителство, а главният архитект отказа да го узакони. Настояваме за специален закон за рибарското селище и за среща с всички бургаски депутати, в противен случай ще блокираме пътя Бургас – Созопол.»
“Не може държавата да разрешава жилищният проблем на ромите, защото се появят разни комитети, които ги защитават в Брюксел или Страсбург, а нашият въпрос да не може да разреши!”
Яни Стоянов – рибар, бивш председател на Рибарско сдружение “Росенец”
Вече не се знае кои са рибари и кои - не
С голяма борба, но с проекти и финанси на общината сме прокарали тока и водата в селището, заради рибарите. Постоянно ни обещават, че селището ще бъде узаконено. През 1998 г. ни накараха да подпишем дори декларации, за да бъдат узаконени строежите по някакво постановление. Само че общината е трябвало в срок от шест месеца да даде становище по узаконяването, а тя не го е направила. Искахме да ни признаят за квартал на Бургас, но ни отговориха, че нямало предпоставки и условия – трябвало полицай, лекар, поща... Преди време кметът обяви постройките за временни, преносими, за да не ни изключват поне тока и водата.
Рибарският труд е тежък, а на брега трябва да живеем в ламарини. В същото време други до нас вдигат палати. Вече не се знае кои са рибари и кои – не.
Общината и новонастанените се опитаха да претопят протестите на Рибарско сдружение “Росенец” като го подмениха с “Морски сговор” – организация от Пловдив с филиали по морето...
Стоян Бонев - председателна рибарско сдружение «Морски сговор»:
Пред епидемия сме
На прага на епидемията сме, много от хората се разболяха. Ако пламне някаква зараза, не знам кой ще влиза в затвора, заради това. Тук сме вече над 2000 души, има и гости, чиниите се мият с мръсна вода от каналите. Очакваме чрез депутати лично съдействие от министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов. Имаме уверението на депутата Ангел Тюркеджиев, че ще разговоря с него по проблема, за да се пусне поне водата.
По отношение на статута на селището - разбрахме, че е невъзможен специален закон за него, както искахме. Сега остават други варианти, като строителна амнистия само за рибарите или да раздадат терените на всички срещу заплащане.
В общината приложих документи как са решили проблема с три рибарски селища във Варна, за съжаление тези документи изчезнаха. Във Варна са узаконили три, ние 30 години не можем едно да узаконим едно. Има начини при добра воля от страна на кмета...
Евтим Панайотов – собственик на къща в селището с адресна регистрация в парк «Росенец»:
Не сме виновни, да ни бяха спрели да строим
Ние не сме виновни, да бяха ни спрели да строим навремето. Те тогава нищо не ни казаха. Още през 1998 година бях положил основите на къщата. После си направих проекта, пуснах ВиК и електричество, никой тогава не каза, че е незаконно.
05.08.2007 06:56
Автор: в-к Фактор
Ключови думи:
|