Съдбата на еврозоната беше тема на продължилия близо два часа дебат в Евро-парламента, организиран от евродепутата и член на Бюджетната комисия Надежда Нейнски, съвместно със Съюза за малки и средни предприятия към Европейската народна партия /ЕНП/.

"Цената на това да я няма еврозоната в период на криза щеше да е много висока за страните-членки и да доведе до конкурентна девалвация на националните валути", каза Надежда Нейнски.

Според Надежда Нейнски необходимите мерки за справяне със кризата са засилване на макроикономическата координация, а не само координацията на бюджетните политики, минимизиране на риска от дезинтеграция и изработване на механизми за управление на взаимозависимостта на държавите-членки. Това са трудни, но необходими мерки, каза тя и цитира министър-председателя на Люксембург Жан Клод Юнкер, според когото "всички знаем какво трябва да се направи, но не знаем как да бъдем преизбрани след това".

Президентът на ЕНП Вилфред Мартенс заяви, че рецептата за изход от кризата в Европа, е завършване на изграждането на единния пазар, което ще увеличи растежа, ще помогне за създаването на работни места и ще стимулира бизнеса. Усеща се умора в ЕС. Според него Франция и Германия спешно трябва да сближат икономическите си концепции, за намаляване на финансовите дефицити.

Иван Миклош, министър на финансите на Словакия, предупреди, че ако държавите продължат да правят същите разходи в сферата на пенсионното осигуряване и  здравеопазването, без да извършват реформи, ще дойде момент, в който през 2040 г. Англия ще има съотношение от дълг към брутен вътрешен продукт от приблизително 500%. "В един момент децата ни ще ни попитат - какъв е този капитализъм, когато печалбата се приватизира, а загубите се национализират". Миклош даде за пример Гърция, където според него, през последните 20 години големите банки реализираха огромни печалби, а сега по време на криза цената се плаща от европейския данъкоплатец.

Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта от бърза, спешна, неотложна реформа в управлението на еврото, за да бъде подплатен този политически проект,  както и от функционирането на реален единен пазар.