На 14 април 2009 г., от 9.30 часа, в „Шератън София Хотел Балкан”, зала „Сердика”, ще се проведе дискусионен форум с участието на представители на деловите, научните и финансови среди под мотото: "Ден на Европа - отвътре и отвън"
В срещата ще участват г-жа Меглена Кунева – Комисар по въпросите на потребителите, и г-жа Меглена Плугчиева – заместник министър-председател по управление на европейските фондове.
Основната дискусионна тема на форума ще бъде „Проблеми на бизнеса в условията на финансова криза”.
Срещата ще се проведе с подкрепата на Комуникационната стратегия на Министерския съвет за членство на България в ЕС `2008 и ще бъде открита за представителите на медиите

ПРОГРАМА „ДЕН НА ЕВРОПА – ОТВЪТРЕ И ОТВЪН”
09.00 – 9.20 ч Регистрация на участниците
9.30 – 11.00 ч Първи дискусионен. Гост: Меглена Плугчиева – заместник министър-председател по управление на европейските фондове
9.30 ч  Откриване на форума. Божидар Данев – председател на БСК
9.45 ч Презентация на Меглена Плугчиева
10.00 ч Дискусия
11.00 – 11.30 ч Кафе-пауза / ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ с участието на г-жа Кунева и г-н Данев
11.30 – 13.30 ч Втори дискусионен блок. Гост: Меглена Кунева – Комисар по въпросите на потребителите
11.30 ч Презентация на Меглена Кунева
12.00 ч Дискусия

Въпроси и теми, които представляват интерес за предстоящата дискусия на представителната среща „ДЕН НА ЕВРОПА - ОТВЪТРЕ И ОТВЪН”.
Представителите на деловите среди са силно обезпокоени от поведението на търговските банки, опериращи в страната, по отношение на следното:
В договорите за кредити банките записват и налагат условия и клаузи, които поставят в неравностойно положение техните клиенти, което според Закона за защита на потребителите е незаконно;
Банките провеждат синхронизирана политика за принудително преоформяне на договори за банково кредитиране с налагане на по-неблагоприятни условия, като лихвени проценти, неоправдано повишение на същите и надбавките за риск;
Липсва възможност за прогнозируемост на банковата политика, свързана с прилагането на двоен стандарт по отношение на структурата на лихвените проценти (плаващо рамо и надбавка). Използват се и се подменят цитираните лихвени рамена в срока на договорите в зависимост от конюнктурата на пазара:
Например, договорен кредит в EUR на 08/2008 при лихвени условия:

EURIBOR 4,15 %
Надбавка за риск (за печалба) – 3 % п.
Лихвен процент на заема – 7.15 %
Същият е преоформен на 03/2009, както следва:
EURIBOR 2,50 %
Надбавка за риск (за печалба) – 8 % п.
Лихвен процент на заема – 10.50 % (вместо  2.5+ 3 = 5.5%)
Използва се едностранно промяна през периода на договора за кредит на плаващото рамо – Euribor с Базов лихвен процент (цена на ресурса). Това явление води до невъзможна прогнозируемост на банковите политики и поставя в нови условия стартираните вече бизнес планове и разчетени парични потоци.
Наблюдаваната тенденция за натиск от страна на банките върху потребителите за преоформянето на търговски кредити (потребителски също) в EUR, води до оскъпяване на кредита, вследствие на необходимия арбитраж. Подобни действия, в условията на паричен съвет провокират нестабилност на българския лев.
Сериозен фактор, изкривяващ конкурентната среда, е кръстосаното субсидиране, което се наблюдава основно в сектора на енергетиката.
Съгласно Закона за енергетиката, кръстосаното субсидиране между отделните групи производители и потребители е забранено, но на практика това се случва в широк мащаб. Например:
- формирането на цените при комбинираното производство, което основно се прилага от топлофикациите, генерира кръстосано субсидиране – цената на електроенергията, изкупувана от топлофикациите, е завишена значително до 0,19 лв/кВтч без ДДС за компенсиране на по-ниска цена за топлоенергията;
- аналогично, индустриалните потребители чрез цените, които заплащат, субсидират електроенергията за битовите потребители. Добре е известно, че енергията за битови потребители е с най-висока себестойност. В ЕС цената за битовите потребители е съществено по-висока от цената за индустриалните потребители, съответно – за високо, средно и ниско напрежение (вж. Приложение 1).
В този контекст въпросите ни към Вас са:
Какво можете Вие да препоръчате за прекратяване на тази порочна практика за деформация в пазарната среда и решаване на социални задачи чрез ценообразуването?
Какви действия и стъпки ще препоръчате да бъдат предприети от страна на бизнеса, тъй като въпреки, че е поставян многократно, този въпрос не намира решение от регулатора?
Относно необходимостта от промяна на методиката за определяне на таксата за битови отпадъци (ТБО):
От края на 2001 г. БСК настоява определянето на ТБО да се извършва само на база и критерии, свързани с количество генерирани и третирани отпадъци. Основна цел е да се преустанови използването на данъчната оценка на имотите на гражданите и на отчетната стойност на дълготрайните материални активи на фирмите, като основа за определяне на дължимите суми, каквато е възприета от общините практика понастоящем.
Определяне на ТБО без връзка с количеството генерирани отпадъци, противоречи на европейския принцип „замърсителят плаща”, възприет в нашето законодателство в съответствие с чл. 3, т. 6 на Закона за опазване на околната среда.
Въведените непазарни принципи за определяне на ТБО ерозират разделното събиране като основен метод с висока икономическа и екоефективност и не стимулират гражданите и фирмите да намаляват количеството генерирани отпадъци.
Сегашният ред, въведен чрез Закона за местните данъци и такси, създава възможност за заобикаляне на дългогодишната практика на всички страни-членки на ЕС. Независимо от различията в прилаганите основа и ред за определяне на конкретния размер, навсякъде в ЕС те са пряко обвързани с количеството събрани и третирани битови отпадъци, както и с необходимите, контролирани от обществото разходи за осъществяване на дейността (вж. Приложение 2 – „Справка за ТБО в ЕС -  1998, 2000”).
Диференцирането на ТБО за граждани и за фирми е в противоречие със законодателните норми, според които размерът на таксата за една и съща услуга не може да бъде различен за различните ползватели на тази услуга. Таксите са цена за предоставена услуга, отразяваща необходими разходи, а не данъчен инструмент.
БСК отстоява следните позиции:
Да се въведе европейското законодателство и практика за определяне на ТБО – на база и критерии, свързани с единствено с реално генерираните количества битови отпадъци.
Да се прекрати практиката за различно третиране на граждани и бизнес при предоставяне на еднакви по качество и количество услуги.

Въпроси и теми, които представляват интерес за предстоящата дискусия на представителната среща „ДЕН НА ЕВРОПА - ОТВЪТРЕ И ОТВЪН”.

Въпреки регистрирания напредък и частично облекчаване на процедурите за кандидатстване по оперативните програми, съществуват още нерешени въпроси и възможности за улесняване достъпа до финансиране, а именно:

Съкращаване на сроковете за оценка на проектните предложения. Например, при процедурите за подбор на проекти бяха въведени срокове, в които да се конституира комисията по оценка (10 работни дни), тя да приключи своята работа (3 месеца) и докладът й да бъде одобрен (10 работни дни). Трите месеца за приключване на работата на комисията за оценка са изключително дълъг срок. Кумулативното натрупване на сроковете води до забавяне от почти половин година по отношение стартирането на работата по конкретните проекти и е лош сигнал за бизнеса.
Предлагаме съкращаване на сроковете за оценка на проектните предложения на 30 календарни дни.

Контрол върху спазването на сроковете, въведени с ПМС 121/2007 г. В постановлението не е дефинирано и не са определени действията, които ще последват при неспазване на сроковете за оценка на проектните предложения и сключване на договорите с бенефициентите. Като държавни служители, ръководителите на управляващите органи и междинните звена носят дисциплинарна отговорност, но това е прекалено дълъг и непрозрачен процес, ако се следва само процедурата по Закона за държавния служител.
Предлагаме да се въведат срокове и отговорности на длъжностните лица, както и административни и финансови санкции за неизпълнение.

Увеличаване размера на авансовите плащания на бенефициентите. В условията на финансова и икономическа криза един от основните въпроси и проблеми за фирмите е осигуряването на финансиране. Напълно законна и позволена форма на подпомагане на предприемачите може да бъде авансовото предоставяне на 35% от финансовата помощ по проектите. Това е разрешено според регламент 1083/2006 г.
Предлагаме тези правила да се включват в насоките за кандидатстване, разработвани от Управляващите органи.

Права и възможности за получаване на финансирането от коректни бенефициенти. Трудностите и проблемите, които страната ни имаше със спирането на плащанията по програма ФАР, са тревожен сигнал, който показва, че подобна ситуация може да се повтори и при оползотворяването на структурните и Кохезионния фонд. В редица случаи бенефициенти, коректно изпълнили и отчели своите проекти, не могат да получат финансирането си, поради общо спиране на плащанията от страна на Европейската комисия, в резултат на обобщени нарушения от други бенефициенти.
Предлагаме изплащането на средствата на коректните бенефициенти да се извършва за сметка на бюджетите на министерствата, отговарящи за съответните оперативни програми.

Създаване на централизирана агенция за управление на оперативните програми. Централизирането ще позволи да се концентрира достатъчен експертен ресурс и да се гарантира усвояването на средствата от ЕС. Ценнтрализацията ще позволи да се прекъснат корпоративните и отраслеви връзки. В едно звено следва да се централизира и дейността по възлагане на обществени поръчки със средства от еврофондовете и бюджетни средства. Това ще намали драстично броя на експертите, занимаващи се епизодично с процедури за обществени поръчки в различните структури на администрацията; ще се пресекат преките контакти между възложители и изпълнители, което ще намали възможностите за корупция и наблюдението на контролните органи ще се концентрира върху едно звено.
Кохезионна политика на ЕС 2007-2013 г. По наша експертна оценка административната недостатъчност на българската администрация, участвала в договарянето и определянето на предвидените за България средства от ЕС от структурните и Кохезионния фонд, са довели до намаление на средствата за България от ЕС с над 16 млрд.евро, т.е. вместо 7 млрд.евро България трябва да получи 23 млрд.евро.
Според критериите за определяне на размера на средствата за отделните страни (население, БВП на човек от населението, БВП на регионите, безработица) и използвайки статистическите данни от Евростат за 2006 г., както и реално определените обеми средства за страните-членки (таблица 1), експертно са преизчислени обемите от структурните и Кохезионния фонд за периода 2007-2013 г. (таблица 2), които трябва да получат страните-членки.

Това показва, че още от момента на преговорите са налице неефективни административни усилия, които се пренасят и на етапа на усвояване.