На 31 март 1981 г в София се открива Народният дворец на културата, от 23 юли 1982 г. - Народен дворец на културата "Людмила Живкова", а от 1990 г. - Национален дворец на културата (НДК).

Идеята за създаването на НДК е на Людмила Живкова. Построен е върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12 години. Първата копка е направена на 25 май 1978 г. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г. Архитектурният проект е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. Знакът символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи, изработен от бронз с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове с дължина 2,60 и 1,80 метра. В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане", наричана "Майка България", символизираща гостоприемна и възродена София. Тя е дело на скулптора Д. Бойков. В интериора на НДК заема своето място още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. От 1980 г. е член на Международната асоциация за конгресните дворци.

На 27 юли 2005 г. получава наградата "Апекс" на борда на директорите на
Международната асоциация на конгресните центрове за най-добър световен конгресен център.