Емилиян Станев е роден във Велико Търново на 28 февруари 1907. През 1928 г. завършва гимназия в град Елена, след което в София учи известно време живопис при проф. Цено Тодоров. През 30-те години записва финанси и кредит в Софийския университет. През 1932-1944 работи като чиновник в Софийската община, а през 1945 е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.
Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931.
Журналистика: завежда отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" (1950-1955), сътрудничи на сп. "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч" и др.
Разкази: пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести.
Първата му книга е сборник с разкази с името "Примамливи блясъци" (1938), сборник "Сами" (1940 г.), "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения - повестта "Крадецът на праскови". След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман "Иван Кондарев", в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: "През гори и води" (1943), "Лакомото мече" (1944), "Повест за една гора" (1948), "Когато скрежът се топи" (1950), "Чернишка" (1950) и др. Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите "Легенда за Сибин, преславския княз"(1968), "Тихик и Назирий", "Антихрист"(1970), "Търновската царица" (1974) и др.