Родена е Хариет Бичър Стоу - 21.11.9600
Хариет Елизабет Бичър Стоу е американска писателка, най-известна с романа си против робството на негрите в Америка – „Чичо Томовата колиба“ (1851-52).
Родена е в Личфийлд, Кънектикът, на 14 юни 1811 г. Отраснала в семейство на пастор, тя възприема най-важните пуритански добродетели – силна набожност, благочестие, труд и усърдие. Майка и, родила осем деца – шест момчета и две момичета, умира на 41 г., когато Хариет е едва четиригодишна. Получава много добро образование. В училището, ръководена от сестра и, тя изучава езици, природни и технически науки, композиране, етика, логика, математика – предмети, по правило преподавани само на момчета. След завършването си става учителка в същото училище.
През 1836 се омъжва за Калвин Елис Стоу, преподавател вдовец, чиято съпруга е била нейна приятелка. Ранните години на брака им са белязани от бедност. За 14 години Стоу ражда 7 деца. През 1850 на съпруга ѝ е предложено професорско място и семейството се премества в Мейн.
Популярността на Стоу ѝ проправя път към големите национални списания, които започват редовно да публикуват нейни материали. Тя става най-известната жена в Америка и най-честваната писателката в литературните кръгове. През 1853, 1856 и 1859 Стоу пътува из Европа и се запознава с Джордж Елиът, Елизабет Барет Браунинг и съпругата на лорд Байрон. Но британското обществено мнение се обръща срещу нея, когато тя смело и в писмена форма обвинява лорд Байрон в кръвосмесителна връзка с неговата полу-сестра. Това става в момент, когато същото това общество тайно шушука по адрес на лорда, но никой не смее да го обвини открито. Стоу тежко понася британското лицемерие.
Към романа „Чичо Томовата колиба“ в САЩ са отправени нападки за достоверност, въпреки, че там нещата би трябвало да са познати от първа ръка. В отговор, Стоу публикува „Ключ към Чичо Томовата колиба“ (1853), в който разкрива своите документални източници.
След това написва още един роман срещу робството на негрите „Дред – Разказ за голямото Блато на отчаянието“ (1856). В него се разказва за един драматичен опит за въстание на робите от южните щати. Публикува също и изследвания на социалния живот, есета и малко томче с религиозна поезия. Постепенно здравето ѝ се влошава.
През 1888, две години след смъртта на съпруга си, получава трайно разстройство на душевното си равновесие и на 1 юли 1896 умира в Хартфорд, Кънектикът.
Събитието ще се състои в: Годишнини личности
|