На 13 юни 1865 г. е роден Уилям Бътлър Йейтс - ирландски поет, драматург, есеист и прозаик. Започва да публикува произведения от 20-годишна възраст, а след 4 години отпечатва първата си стихосбирка "Кръстопътища" (1889 г.). Възпитан в идеите на прерафаелитите, Йейтс изпитва "ненавист" към рационализма и практицизма на съвременността. Още в ранното си творчество
изисква от изкуството не само емоционално въздействие върху читателя, но и нравствено влияние. Той е един от създателите на т. нар. Келтска лига - обществен съюз за възраждане на коренния език и преход към литература, базирана на народните традиции. През 1899 г. основава Ирландския литературен театър в Дъблин, чийто директор е в продължение на 40 години. Работи сам върху репертоара на театъра, ориентиран изключително към националния епос и родната история. Основно негово призвание е поезията, която преминава през различни етапи: в ранното си творчество се увлича от митологията и идеята за "вечната красота", а реалността почти не го привлича; преломен в творчеството му е сборникът "Отговорност" (1914 г.), след който пише предимно изповедна и гражданска поезия; след Дъблинското въстание от 1916 г. уклонът към мистицизъм е заменен от нов поглед за преоценка на миналото. Автор е на стихосбирките: "Вятър в тръстиките" (1889 г.), "Роза" (1893 г.), "Кула" (1928 г.), "Вита стълба" (1933 г.) и др.; поемата "Пътешествията на Ойсин" (1889 г.), стихотворението "Пасха 1916" (1916 г.) Пише също така и пиесите: "Графиня Кетлин" (1892 г.), "Земята на сърдечните желания" (1894 г.), "Дейдре" (1897 г.), "Кетлин, дъщерята на Улиен" (1902 г.); пиеси с маски в традициите на японския театър "но"; комедии. През 1926 г. излиза неговата "Автобиография", а през 1940 г. (посмъртно) - "Последни стихове и пиеси". През 1923 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Умира на 28 януари 1939 г. в Рокбрюн, Франция.