Любомир Панайотов Пипков е български композитор. Той прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в София, в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер. През 1923 написва "22 вариации за пиано". През 1926 заминава за Париж, където учи в Еcole normale de musique: композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр и слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години той написва "Клавирно трио", "Соната за цигулка и пиано", песните "Воденичар", "Любовта на хамалина", баладата "Конници" (1929 г.) и "Първи квартет" (1928 г.).

През 1932 се завръща в България. Участва в дружеството "Съвременна музика", работи като хормайстор в Софийската народна опера. В периода 1932-1944 г. той пише операта "Янините девет братя", първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от османското владичество, в която той с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.

През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема "Сватба", по едноименното стихотворение на Никола Фурнаджиев. Тя пресъздава събитията от Септемврийското въстание. През 1940 се появява и неговата първа симфония, посветена на героите от Гражданската война в Испания. Следва оперетата "Момчил", в коята идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.

След 1944 Любомир Пипков създава популярните химни "Шумете дебри и балкани" и "Химн на 9-ти септември". Той пише и големи композиции: "Героична увертюра", "Концерт за пиано и оркестър", "Втора симфония", "Симфоничен концерт за виолончело и оркестър" (1957 г.), "Оратория за нашето време", написана върху Шест писма на поета Владимир Башев (1959 г.). Написва операта "Антигона 43", "Трета симфония", "Концерт за кларинет и оркестър" и "Четвърта симфония".

Взето от Wikipedia