Леонардо да Винчи е една от най-великите фигури в историята на човечеството. Неговата слава през годините и в различни краища на света е забележителна. Той е описван като „универсален гений” – определение, което са заслужили малцина. Независимо от това, повечето хора свързват името му единствено с Мона Лиза или Тайната вечеря. Настрана остава изключителната му работа като учен и изследовател. Изложбата се опитва да проследи именно тази част от неговия живот и творчество, макар че дори днес – 550 години след раждането му, не всички негови идеи и открития са напълно разбираеми и точно интерпретирани.

Леонардо, наречен да Винчи, незаконен син на нотариус и фермерска дъщеря, е роден на 14 април 1452 в малкото селце Винчи, на 50 километра западно от Флоренция. По това време Италия е център на ново интелектуално движение, наречено Ренесанс. Човекът и човешкото съзнание се освобождават от мрака на средновековния мистицизъм и предразсъдъци. По време на шейсет и седем годишния живот на Леонардо светът се променя завинаги.

С откриването на Новия свят и морските пътища към Ориента се появяват нови възможности за търговия. Мореплавателят Васко да Гама намира пътя от Европа към Индия, докато Христофор Колумб и Америко Веспучи откриват нови континенти. Наред с Венеция и Милано, благодарение на семейство Медичи Флоренция се развива като финансов център и се превръща в един от най-проспериращите градове на Италия. Феодализмът е отминал. С изнамирането на печатната преса от Гутенберг, литературата и изкуството стават по-достъпни. Хората започват да вярват, че могат да постигат съвършенство като използват своята интелигентност. Времето и мястото са идеални за появата на гении.

Напредъкът на естествените науки и техническите открития впечатляват силно младия Леонардо и оставят отпечатък върху него до края на живота му. Той създава нов образ на света, който си представя като огромна машина, задвижвана от механизмите на интелекта. В тази връзка едно от неговите предложения е „да се построят машини, с които целият свят може да бъде преместван.” Той базира теорията си на принципа, че всяка работа може да се върши по-лесно и по-бързо като се съблюдават еднородност и прецизност.

До края на живота си Леонардо изследва природните феномени и натрупаният опит открива пред него величието на „природна машина”. Човекът може да се превърне във всеобща мярка, пресечна точка на поведенчески модели и мислене. Неговата прословута рисунка на Витрувианския човек от 1490 година в Галерията на Академията във Венеция илюстрира това ново отношение. Пропорциите на човешкото тяло са аксиоми на научния подход към физиката. За Леонардо дори механиката се определя на базата на човешката анатомия.

От своите изследвания върху анатомията птиците и характера на техния полет Леонардо осъзнава, че всичко в света на механиката е взаимно свързано. Той вижда механичните процеси като повтарящ се ритъм от движения, базиран върху точни математически и природни явления. Спрямо тези принципи, когато човек си повдигне ръката, също както и когато птица замахне с крило, той не е нищо по-различно от машина. Леонардо изгражда всичко на базата на тази концепция за природата – от сценичната механика до архитектурата и от оръжията до часовниковите механизми. Днес изобретенията му, които по негово време не стигат по-далеч от белия лист, впечатляват със своята модерност, нещо което съвременниците му не осъзнават.