Месни заговезни (Неделя Месопустна) е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, осем седмици преди Великден.
Името на празника идва от това, че се заговява с месни ястия.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо.

По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.

От този ден до края на Великите пости са забранени месото и месните продукти.
Постът в народната митология води началото си от вярването в ритмичната смяна на хаоса с порядъка. В повечето древни култури постенето се практикува като форма на доброволно ограничаване, покаяние от зли помисли и дела или мобилизиране на духа и тялото за преодоляване на бъдещи трудности. Временното въздържане от определен вид храни и дейности през определени периоди от време е способ за очистване на човека и достигане на духовно и физическо съвършенство. Зад всички представи и вярвания прозира рационалното предназначение на постенето като начин за периодично освобождаване на човешкия организъм от вредни, токсични натрупвания.

Най-дълги са Великите пости (Великденските - продължават 7 седмици и свършват с Великден); след тях са Коледните пости - 40 дни.
Двуседмични са постите преди празниците на някои светци - например Св. Богородица и Св. Петър.