Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост e официален български национален празник, честван на 24 май. На този ден, българите честват българска култура и създаването на славянската азбука (глаголицата) от Св.св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруски Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразяващо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и национално въздигане.
Св. св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя, са Методий и Константин Философ, създатели и разпространители на първата славянска азбука - глаголицата. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език.
Кирилица е едната от двете азбуки (заедно с глаголицата), използвани при записването на старобългарския език, както и писмената система на другите езици, основана на тази азбука.
Разпространена е сред южните и източните славянски народи в Европа, неславянските етноси в Русия, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.
Първото сигурно използване на понятието кирилица е от 18 в. В Русия. След реформите на цар Петър I и въвеждането на гражданската азбука под „кирилица” се е разбирало старото уставно писмо, противопоставено на новата гражданска азбука.
Варианти на гражданската азбука днес ползват българския, руския, македонския, сръбския, украинския и беларуския език, а също така монголския и езиците на републиките от бившия СССР в Азия и Източна Европа.