Откриване 7 октомври, от 18.00 часа

Бургаската галерия Бриз – Бояджиев представя самостоятелна изложба живопис на Александър Димитров. Художникът е роден и работи в Пловдив и според собствените му думи атмосферата, хората и колорита от картините на Петър Григоров, Чавдар Пашев, Здравко Захариев и Георги Божилов са оказали основно влияние върху неговите творби. През 1990 постъпва в Художествената академия в класа на Светлин Русев, където окончателно оформя своя собствен стил. В собствените си картини търси съвършенството чрез пресъздаването на човека като творение на абсолютната светлина и абсолютния мрак, наситени с милиарди нюанси и полутонове. Носител е на наградата на Галерията за 2007 г.

Александър Димитров за себе си

Със съкращения
...Преди няколко дни в ателието ми гостуваха двама млади ентусиасти, брат и сестра. И както често се случва, разговорът бързо придоби философски обрат. Заговорихме за изкуство, за естетизъм, за художествен изказ. Те така приятно се допълваха в думите, сякаш бяха една душа. Аз повече слушах и по-малко говорех. В един момент момичето ме попита кои художници харесвам и аз смутолевих, че те са твърде много, защото така съм устроен, че мога да видя нещо хубаво и в най-недодяланото произведение. Явно този отговор не й бе достатъчен и тя много решително прекрачи личното ми пространство и повтори въпроса, уточнявайки, че пита за тези, които смятам за изключителни, съвършени и т.н. И в един момент усетих, че това е един от онези особени въпроси, които се нуждаят от особени отговори. И то защото едно е да приемеш нечие творчество позитивно, но съвсем друго е, когато заговорим за изключителност. Тогава всъщност формулираш верую. Помолих да отговоря на следващата среща. Получих съгласие, разговорът пое в друга посока и след това приключи, оставяйки траен и приятен послевкус.
След тръгването на събеседниците останах сам. Въпросът не ми излизаше от главата. Изброих мислено този или онзи. Сещах се за кумирите на младостта си, за по-късно преоткрити автори и произведения, но не можах да нарека никое от тях съвършено. Накрая стигнах до един Живописец, живял преди много години и променил живота на целия свят. Веднъж невежи и жестоки тълкуватели на изкуството довели при него едно несъвършено творение, изтъквайки недостатъците му. Те казали: "Това творение има недостатък и според закона трябва да го убием с камъни. Ти какво би казал?" Живописецът отговорил, че щом е така, то нека онзи, който счита себе си за съвършен, сиреч без недостатък, пръв да хвърли камък. В онези времена хората все пак били по-предпазливи и никой не се осмелил. И ето че Живописецът очертал профила на опрощението, разположено в пространството на необятната вселенска доброта. Изразил ясно разпознаваемо изображение и го наситил с милиарди нюанси и полутонове. Подчертал структурата с контрасти, описвайки абсолютната светлина и абсолютния мрак. След това създал още произведения, безупречно съвършени, след като недвусмислено ги подписал и...си отишъл.

Тези мисли ме връхлитат в дните, в които изложбата срее. надявам се тя да бъде израз на благодарността ми към Стефан Бояджиев, който ме търпи толкова години, награждава ме незаслужено и ме кара да се чувствам по улиците на Бургас у дома си.