18.30 часа, читалище "Отец Паисий"

Малък градски театър "Зад канала"
Валентинов ден
театрална постановка
от Иван Вирипаев
Режисьор: Явор Гърдев
Със: Светлана Янчева, Валентин Ганев, Жорета Николова

Абсурдните и в същото време класически пиеси на Иван Вирипаев са любими на не един режисьор у нас. Освен Кислород и Археология на сънуването на българска сцена неведнъж е поставян и Валентинов ден, но под заглавието Денят на Свети Валентин. Сега с текста се е заел Явор Гърдев и когато го попитахме как върви, той потри коварно ръце и каза, че е измислил невероятно решение. Освен това ни обърна внимание на мотото на пиесата, цитат от арабския философ Кора ал Музани: “Не се опитвайте да търсите логика във времето. Във времето няма логика. Не се опитвайте да обясните времето по логичен път, времето като такова не съществува. Има само две неща – любов и любов.”
Разбира се, това мото не е случайно. Пиесата е продължение на друга – Валентин и Валентина на Михаил Рошчин. В първия текст Валентин и Валентина са лудо влюбени тийнейджъри, които обаче правят доста от класическите грешки на младостта.
Във Валентинов ден някогашните тийнейджъри вече са позастарели, но огънят в тях съвсем не е угаснал. На един празник спомените им изплуват с нова сила и любовта им се оказва не по-слаба от преди десетилетия. Месец след Свети Валентин такава “сърдечна и силно емоционална пиеса за любовта”, както я определя Явор Гърдев, е добре дошла.

Абсурдните и в същото време класически пиеси на Иван Вирипаев са любими на не един режисьор у нас. Освен Кислород и Археология на сънуването на българска сцена неведнъж е поставян и Валентинов ден, но под заглавието Денят на Свети Валентин. Сега с текста се е заел Явор Гърдев и когато го попитахме как върви, той потри коварно ръце и каза, че е измислил невероятно решение. Освен това ни обърна внимание на мотото на пиесата, цитат от арабския философ Кора ал Музани: “Не се опитвайте да търсите логика във времето. Във времето няма логика. Не се опитвайте да обясните времето по логичен път, времето като такова не съществува. Има само две неща – любов и любов.”
Разбира се, това мото не е случайно. Пиесата е продължение на друга – Валентин и Валентина на Михаил Рошчин. В първия текст Валентин и Валентина са лудо влюбени тийнейджъри, които обаче правят доста от класическите грешки на младостта.
Във Валентинов ден някогашните тийнейджъри вече са позастарели, но огънят в тях съвсем не е угаснал. На един празник спомените им изплуват с нова сила и любовта им се оказва не по-слаба от преди десетилетия. Месец след Свети Валентин такава “сърдечна и силно емоционална пиеса за любовта”, както я определя Явор Гърдев, е добре дошла.