от Ханох Левин

НЕЛЕПОТО ЗОВЕ

И вслуша се човекът в зова на нелепото, напипа застрашителна пукнатина в основите на света, заподозря, че планетата, която обитава е самотно изпусната насред вселената, че той самият е захвърлен в живота като пеленаче на циментов под и че няма кой да го гушне, приласкае и успокои. Силно се сепна човекът, изгуби самообладание, падна жертва на страховете си и адът, така да се каже, му дойде на крака. Замъчи се човекът в неспокойните си нощи, мисълта за края го заглозга, наизскачаха от подмолията на душата му беззъби старици да го плашат с предложения за женитба, да му натякват, че един ден и той ще умре, покой и разтуха да му не дават. Търпя човекът смъртта да го плаши, търпя, па един ден му писна да търпи и реши да й се изсмее в лицето. Види се, проумял беше човекът, че щом така или иначе ще умре, по-добре да умре от смях.

Явор Гърдев

режисура: спектакъл на ЯВОР ГЪРДЕВ
участват: ВЯРА КОЛАРОВА, СНЕЖИНА ПЕТРОВА, ЗАХАРИ БАХАРОВ и МАЛИН КРЪСТЕВ
сценография: НИКОЛА ТОРОМАНОВ
музика: КАЛИН НИКОЛОВ
превод: ЖОЗЕФ БЕНАТОВ