от ЯНА БОРИСОВА

В един съвършен и несъществуващ свят чувството за страх още не е измислено. Там земното притегляне и безтегловността са равнозначни и взаимозаменяеми. Това позволява да се упражнява един друг тип придвижване – меко, скоростно и флуидно, а чувстването е чисто енергийно. Там хората могат да населяват едно и също пространство, в което се срещат и разминават без да се нараняват. Информацията протича с помощта на език, подобен на висококачествен проводник, който я транслира през най-ниските степени на съпротивление. Така дадено послание, изпратено от точка А стига до точка Б в своя чист вид. И дори формата и строежът му да претърпят промени, някаква летлива същност остава непокътната.
Така е и с детето, превръщащо се във възрастен. С нарастването на физическата сила расте и носталгията по пейзажи, които вече си напуснал. Там хората се смеят и играят игри с недефинирани правила. И въпреки това игрите функционират безотказно. А може би именно заради това. Телата и мислите ни си ги спомнят. И тези спомени са вероятно единствените доказателства за съществуването на този съвършен и несъществуващ свят.

Галин Стоев

режисура: ГАЛИН СТОЕВ
участват: РАДЕНА ВЪЛКАНОВА, СНЕЖИНА ПЕТРОВА, СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ, ВЕЖЕН ВЕЛЧОВСКИ и СТИЛИЯН СТОЯНОВ
сценография: ЮЛИЯН ТАБАКОВ
превод: ЖОЗЕФ БЕНАТОВ